Разлика между версии на „П“

260 bytes added ,  преди 10 години
м
редакция без резюме
м
м
}}
 
'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава звука[[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/пp/}}. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название {{кирилица|покои}}, съответно в [[църковнославянски език|църковнославянскацърковнославянската]] — {{кирилица|покой}}, което означава "мир"„мир“, "покой"„покой“, "спокойствие"„спокойствие“, "отдих"„отдих“, а така също и "кончина"„кончина“. '''П''' в [[глаголица|глаголицата]] се изписва така [[Картинка:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та поредпо ред, изглеждаизглеждайаки така [[Картинка:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и имапритежаваща числова стойност 80. Произлиза директнонепосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|Пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското "пе"„пе“ ('''ף''').
 
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образннияобразнният му вариант остава да се използваупотребява самоединствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографскияттипографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременнатсъвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма — '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.
 
Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Република Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка — [[Картинка:Serbian p.gif|12px]].