Ћ: Разлика между версии

В [[старобългарски език|старобългарския език]] буквата '''Ћ''' съществува само в [[глаголица]]та и изглежда така [[Картинка:GlagolitsaDzherv.gif|10px]]. Тя е 12-та по ред в глаголическата азбука и има числова стойност 30. Нарича се ''дервъ''„дервъ“ или ''ћьрвь''„ћьрвь“. Специалистите не са единодушни какво точно означава названието ѝѝ. Според някои то произлиза от „грива“, което според други изследователи лингвисти е неубедително. Според тях името на буквата е просто модификация на названието ''чрьвь'' на буквата [[Картинка:GlagolitsaCherv.gif|10px]] ([[Ч|'''Ч''']]).

Кирилската буква '''Ћ''' възниква през [[12 век]] и се използва изключитено в сръбската писменост. Първоначално тя обозначава меките звънки звукове между {{IPA|/gʲ/}} ([г^ь]), {{IPA|/dʲ/}} ([д^ь]) и [[африкатаафрикат]]таа {{IPA|/dʑ/}} ([дж^ь]). По-късно буквата се използва и за обозначаване на меките глухи звукове {{IPA|/tʲ/}} [т^ь] и {{IPA|/tɕ/}} [ч^ь]. В [[босанчица]]та се използва за означаването дори и на звука {{IPA|/j/}} ([й]), а така също и като знак за мекост по латински образец, поставяна пред смягчаемата буква.

В стария граждански сръбски шрифт формата на малката буква '''ћ''' повтаря пропорциите на буквата '''ѣ''', но главната буква '''Ћ''' се променя. Горната ѝѝ част вече има Т-образна, а не кръстообразна форма. Това кара реформатораосновоположника на сръбскиясъвременния сръбски книжовен език [[Вук Караджич]] да смята че буквата '''Ћ''' е [[Лигатура (типография)|лигатура]] и произлиза от слятото изписване на '''Т''' и '''Ь'''. До реформитепромените на [[Вук Караджич]] '''Ћ''' е използвана и за означаване на звънката африката (преградно-проходна съгласна) {{IPA|/dʑ/}} ([дж^ь]). Тогава Караджич въвежда отделна буква за този звук - '''[[Ђ]]''', която наподобява по външен вид '''Ћ'''.