[[Картинка:Sannicolau Mare in Romania.png|right|thumb|220px|Наг Сент Миклош на картата на Румъния]]
'''НагНад Сент Миклошкото златно съкровище''' е открито през [[1799]] г. край град [[Сънниколау Маре|НагНад Сен Миклош]]<ref>Названието на съвременен [[румънски език|румънски]] е Sânnicolau Mare. На [[български език|български]] се среща още като НагНад Сент Миклош и НагеНаде Сент Миклош.</ref> (Големият свети Миклош) в [[Банат]], сега [[Румъния]]. Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II за което получават благородническа титла на името на града - Надсентмиклош. Понастоящем се намира в Художествено-историческият музей във [[Виена]]. Точно копие на съкровището има в [[Национален исторически музей|Националният исторически музей]], [[София]]. Считано е от мнозина изследователи за българско, и е отнасяно обикновено към втората половина на [[9 век]]. Съществуват теории за неговият [[гоктюрки|тюркски]], [[авари|аварски]] или [[печенеги|печенежки]] произход. Извън споровете остава неговият [[Еклектика|еклектичен]] (разностилен) характер.
