Разлика между версии на „Кончето“

м
м
м (премести „Кончето (седловина)“ като „Кончето“: основно значение)
м (м)
:''За{{друго значение||заслонът със същото име вижте [[|Кончето (заслон)]].''}}
[[Картинка:Koncheto.jpg|thumb|300px|Кончето с върховете [[Кутело]] и [[Вихрен]] на заден план.]]
'''Кончето''' е стръмна и трудно достъпна [[седловина]] в Северен [[Пирин]]. Разположена е на главното планинско [[било]] на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете [[Бански суходол (връх)|Бански суходол]] от северозапад и [[Кутело]] от от югоизток. Дължината на седловината е около 150 м, като в най-тясната си част достига до 0,50 м. Североизточните склонове на Кончето, които са обект на [[алпинизъм]] се спускат почти отвесно към [[циркус|циркуса]] [[Бански суходол (циркус)|Бански суходол]], а югозападните (известни като ''Странето'') под наклон 70° - към долината на [[Влахинска река]]. Геоложката основа е от [[карст|окарстени]] [[протерозой|протерозойски]] [[мрамор|мрамори]]. За първи път през [[1934]] година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти [[Никола Миронски]] и [[Любен Телчаров]]. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през [[1963]] година на въжен метален парапет и прокопаването през [[1969]] година на пътека по югозападните и&#768; склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа [[Яворов (хижа)|Яворов]] за хижа [[Бъндерица (хижа)|Бъндерица]] и хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]]. На 15 минути северозападно от седловината се намира алпийският [[заслон]] [[Кончето (заслон)|Кончето]].<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.452.</ref>
{{Портал Македония}}
[[Категория:Пирин]]
 
[[en:Koncheto]]
[[nn:Kontsjeto]]