ППШ-41: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Atanas P. (беседа | приноси)
Редакция без резюме
правописни грешки
Ред 30:
 
[[Картечен пистолет]] Шпагин е разработен в началото на Втората световна война. Но идеята за него тръгва от [[Зимна война|Съветско-Финландската война /1939-1940/]]. През 30-те години военните от всички държави - с изключение на Австрия и Финландия, се отнасят крайно пренебрежително спряма '''автоматичните пистолети''' /автомати/. Това не отминава и генералите от Червената армия - автоматът на Дегтяров е приет на въоръжение през 1935 година, произведен е в малки серии, през 1938 е модифицирано закрепването на плоския, сегментен пълнител /ППД 34/38/ и през 1939 Наркоматът на отбрана излиза с решение ППД 34/38 да бъде снет от въоръжение като "слабо ефективно оръжие, и имащо ограничена употреба". Произведените атомати ППД-34/38, се раздават основно на НКВД и граничните войски. През Зимната война руските войски, въоръжени с винтовки, се сблъскват с финландските картечни пистолети SUOMI /финландското название на Финландия/. Те са с барабанен дисков пълнител за 71 патрона и са смятани за една от най-удачните за времето си конструкция. Дегтаров спешно пригажда ППД за такъв пълнител. Под впечатленията от действията на финските автоматчици, въоръжени със Suomi, командването на Червената армия иззема от складовенте и от граничните войски всички налични автомати ППД-34 и ППД-34/38 и организира откарването им на фронта със самолети. Производството на автомати, включително и на ППД-34/40 започва на 3-сменен режим, с пълно натоварване на оборудването.
Отчитайки опита от Зимната война и употребата на /[[MP40|MP38]]/ от немците в Полша и окупираните европейски страни, в СССР се взема решение за създаване на нов автомат, който да замести ППД-34/40. Основната задача на конструкторите при разработката на прототипите е била създаването на оръжие, близко до ППД-34/40 или превъзхождащо го по тактико-техническа характеристика, но освен това евтино и пригодено за масовото производство - и от невоенни предприятия. През 1940 Наркоматът по въоръжението дава заявка към оръжейните конструктори за създаване на картечен пистолет, чиито части биха могли да се изготвят без много механична обработка /т.е. необходимост от употреба, предимно, на щамровъчнищамповъчни и пресови детайли/. Този картечен пистолет е трябвало да бъде толкова прост за производство, че при необходимост бързото му пускане в производство да може до започне в което и да е машиностроително предприятие.
 
==== Създаване ====
Ред 38:
На 21 Декември 1940 е одобрен е картечния пистолет на Шпагин и взет на въоръжение в Червената армия.
Въпреки, че по това време пресово-щамповъчни операции не се използват нашироко за направата на автомати, много от детайлите на ППШ се изработват именно чрез щамповане - съгласно поставените от комисията условия.
ППШ-41 се състои общо от 87 отделни детайла, само на две места има резбови/винтови връзки. За изработката на 87-те детайла са били необходими общо 5,6 машиночаса. АтоматаАвтоматът на Шпитални се състои от 95 части, като за тяхното изработване са необходими 25,3 машиночаса /4 пъти повече/.
Самото производство на ППШ не е било никак сложно, така че оръжието се е произвеждало, не само в оръжейните заводи, но и във всеки един завод, който е имал на разположение пресово-щамповъчни машини и базова екипировка. Тъй като голяма част от детайлите вече не се отливат, коват, фрезоват, а се изработват от 2-5 мм ламарина, производствените разходи и разходите на метал падат неимоверно. Най-сложните за изработка детайли са цевта и дисковия пълнител, взет без промени от автомата-предшественик ППД-34/40.
ППШ е произведен в около 5,4 милиона екземпляра.
По настояване на [[Сталин]] освен плоския пълнител за 35 патрона, се взема в употреба /без изменения/ и дисковия пълнител от автомата на Дегтяров - ППД-34/40 за 71 /подобен на финландския/ патрона. Въпреки, че дисковия е по-популярен с течение на времето се доказало, че е по-лош от плоския. Бил по-тежък, неудобен и по-често засичал, освен това бил изключително труден за лентоване при полеви условия /за целта е трябвало пълнителя да се отвори, да се навие пружината, да се заредят единично два реда - с 39 и 32 патрона и да се затвори капака на пълнителя/. В началото голям недостатък на плоския пълнител е било направата му от 0,5 мм ламарина - пълнителите се огъвали и деформирали много лесно при полеви условия. Впоследствие този недостатък е отстранен и пълнителите започват да се правят от 1 мм листова стомана.