Български език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „ |“ |
Премахната редакция 3522720 на 109.160.73.74 (б.) |
||
Ред 1:
{{Език
| страна = [[Република България]], <br/> [[Република Македония]], [[Гърция]], [[Сърбия]],<br/> [[Украйна]], [[Молдова]], [[Румъния]] и [[Турция]], както<br/>и в емигрантските общности по света
| район = [[Балкански полуостров]] и <br/>други райони с български общности.|
говорещи= 9 100 000<ref>{{cite web | last = Lewis | first = M. Paul (ed.) | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=bul | title = Bulgarian | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 27 май 2010 | ref = harv}}</ref>
| сем1=Индоевропейски
| сем2=Славянски
| сем3=Южнославянски
| сем4=Източни южнославянски
| сем4 връзка=Източни южнославянски
| сем5=Български
| официален= [[Image:Flag_of_Bulgaria_%28bordered%29.svg|21px]] [[България]]<br />[[Image:Flag_of_Europe.svg|border|21px]] [[Европейски съюз]]<br />[[Image:Flag_of_the_Greek_Orthodox_Church.svg|border|20px|Атон]] [[Атон]]<br />
----
'''Признат малцинствен в''' [[Image:Flag_of_Serbia.svg|21px]] [[Сърбия]]<br />[[Image:Flag_of_Turkey.svg|21px]] [[Турция]]<br />[[Image:Flag_of_Ukraine.svg|21px]] [[Украйна]]<br />[[Image:Flag_of_Moldova.svg|21px]] [[Молдова]]<br />[[Image:Flag_of_Romania.svg|21px]] [[Румъния]]<br />[[Image:Flag_of_Albania.svg|21px]] [[Албания]]<br />[[Image:Flag_of_Kosovo.svg|21px]] [[Косово]]|
регулатор= [[Институт за български език|Института за български език, БАН]]|
iso639-1= bg|
iso639-2= bul|
SIL= bul (BLG до [[2005]] г.)
}}
{{Българи}}
'''Бъ̀лгарският езѝк''' е [[индоевропейски език]] от групата на [[южнославянски езици|южнославянските езици]]. Той е официалният език на [[Република България]] и един от 23-те официални езика на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
== История ==
Българският език е най-ранният писмено документиран [[Славянски езици|славянски език]]. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода:
* '''дописмен''' ([[праславянски език|праславянски]]) (до [[9 век]]) – обхваща периода между [[славянско заселване на Балканите|славянското заселване]] на Балканите ([[5 век|5]]-[[7 век]]) и мисията на солунските братя [[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]], в [[Моравия]] през 60<sup>-те</sup> години на 9 век.
* [[старобългарски език|'''старобългарски''']] ([[9 век|9]]–[[11 век]]) – обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на [[Първо Българско царство|Първото българско царство]] през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука ([[глаголица|глаголицата]]) през [[862]] г. от [[Константин-Кирил Философ]] (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
* '''[[среднобългарски език|среднобългарски]]''' ([[12 век|12]]–[[14 век]]) – приблизително обхваща периода от възстановяването на българската държава до падането под османско владичество. Езикът на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] е основа за създаването на [[Руска редакция на старобългарския език|руска]], сръбска и влахо-молдовска [[Редакции на старобългарския език|редакция]] и добива значение на общ [[книжовен]] славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в [[Киевска Рус]] от митрополит [[Киприан (митрополит)|Киприан]], и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ [[Църковнославянски език|църковен език]].
* '''новобългарски''' (от [[15 век]]). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на [[ятова граница|ятовата граница]]. С това се подчертава разграничението между литературния език и [[западни български говори|западните говори]]. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският - Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и др.
== Азбука ==
{{основна|Българска азбука}}
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от [[Византия|византийските]] мисионери Св. св. Кирил и Методий през 50<sup>-те</sup> години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]] - азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на 10 век. Някои букви в кирилицата са заети от [[гръцка азбука|гръцката азбука]]; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви.
До идването на комунистическата власт и последвалата [[Правописна реформа (1945)|правописна реформа от 1945 г.]] българската азбука се състои от 32 букви. Но след горепосочените събития от нея са изхвърлени буквите {{Кирилица|Ѣ}} ([[Ят|е-двойно]]) ''е/я'' {{IPA|[æː]}} и {{Кирилица|Ѫ}} ([[голям юс]]) ''ъ<sup>н</sup>/о<sup>н</sup>'' {{IPA|[ɔ̃]}}.
Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи — на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява поясняването с латиница по пътните знаци <ref>[http://www.kat.mvr.bg/activ.htm ''„Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата“''], kat.mvr.bg</ref> и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.
Съвременната българска кирилица има 30 букви:
{| align=center cellpadding=6 cellspacing=0 style="text-align:center;"
|-
|'''А а'''||'''Б б'''<br>||'''В в'''<br>||'''Г г'''<br>||'''Д д'''<br>||'''Е е'''<br>||'''Ж ж'''<br>||'''З з'''<br>||'''И и'''<br>||'''Й й'''<br>
|-
|'''К к'''<br>||'''Л л'''<br>||'''М м'''<br>||'''Н н'''<br>||'''О о'''<br>||'''П п'''<br>|||'''Р р'''<br>||'''С с'''<br>||'''Т т'''<br>||'''У у'''<br>
|-
|'''Ф ф'''<br>||'''Х х'''<br>||'''Ц ц'''<br>||'''Ч ч'''<br>||'''Ш ш'''<br>||'''Щ щ'''<br>||'''Ъ ъ'''<br>||'''Ь ь'''<br>||'''Ю ю'''<br>||'''Я я'''<br>
|}
Известен проблем създава това, че българският е писан на кирилица, за разлика от повечето най-говорени езици, писани на латиница. Собствените имена почти навсякъде са транскрибирани фонетично на кирилица, {{факт|но поради разлината азбука,}} звуци катo [ø], [y] и други не могат да бъдат предадени на български език. Вместо тях се използват ьо, ю (пример: Йохан Волфганг фон Гьоте, вместо Johann Wolfgang von Goethe) [gøte].
Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до [[сръбска азбука|сръбската азбука]].
== Особености ==
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а, характеризиращи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми (падежни остатъци има при местоименията, личните имена, съществителните и прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[глагол]]ни времена ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
Макар че неговото измерение мъчно може да се определи, [[Руско влияние върху българския език|руското влияние върху българския език]] през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от [[руски език|руски]] език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се [[български книжовен език]] като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област).
През петвековното османско иго, чрез туския навлизат много персийски и арабски думи, които до днес се считат погрешно за „турцизми“ (напр. [[шише]], [[диван]], [[хамам]], турши(я), хамал, шалвар, билет, диване и т.н.). След развитието на индустрията и техниката в българския технически език навлизат много немски думи (болт, багер, бормашина и т.н.), а след началото на 1990-те години — английски (шлафка).
== Фонология ==
===Гласни звукове===
[[Image:Bulgarian vowel chart.svg|дясно|thumb|Гласните в българския език]]
В съвременния български език гласните звукове за 6 (шест). Те се изписват с помощта на буквите '''а''', '''ъ''', '''о''', '''у''', '''е''', '''и''', като всички те представляват ''устнени гласни''. Последната ''носова гласна'', отпаднала от българския език след 1945 г., е звукът /о<sup>н</sup>/, /ъ<sup>н</sup>/, изразяван с буквата [[Голям юс|Ѫ]] (голям юс, голяма носовка). Буквите Я и Ю обозначават сливането на два звука (съответно й+а/ɐ и й+у/о). Присъщата ударена форма на звука „ъ“ [ɤ̞] отличава българския от останалите славянски езици, където този звук не присъства. Гласните звуковете в българския език подлежат на потъмняване или редуциране (без „е“ и „и“).
{| class=wikitable
!rowspan="2"|Буква
!rowspan="2"|Звук
!rowspan="2"|Бележка
!colspan="3"|Примери
|-
!Под ударение
!Неударена форма
!Членна морфема или окончание
|- valign="top" align="center"
|а
|{{IPA|a}}
|В неударена форма, окончание или членна морфема се редуцира до {{IPA|/ɐ/}} (потъмняване)
|жена̀ {{IPA|/ʒɛˈna/}}, вода̀ {{IPA|/voˈda/}}
|ста̀вам {{IPA|/ˈstavɐm/}}
|<br />мъжа̀ {{IPA|/məˈʒɐ/}}
|- valign="top" align="center"
|е
|{{IPA|ɛ}}
|
|зѐле {{IPA|/ˈzɛʎɛ/}}
|пѐсен {{IPA|/ˈpɛsɛn/}}
|
|- valign="top" align="center"
|и
|{{IPA|i}}
|
|син {{IPA|/ˈsin/}}
|ѝстина {{IPA|/ˈistinɐ/}}
|
|- valign="top" align="center"
|о
|{{IPA|ɔ}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/o/}}
|ко̀тка {{IPA|/ˈkɔtkɐ/}}
|боза̀ {{IPA|/boˈza/}}
|
|- valign="top" align="center"
|у
|{{IPA|u}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/o/}}
|сту̀д {{IPA|/ˈstut/}}
|уста̀ {{IPA|/oˈsta/}}
|- valign="top" align="center"
|ъ
|{{IPA|ɤ̞}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/ɐ/}}
|ъ̀гъл {{IPA|/ˈɤ̞gɐl/}}
|ка̀мък {{IPA|/ˈkamɐk/}}
|
|- valign="top" align="center"
|ю
|{{IPA|ju}}
|В неударена форма се редуцира до {{IPA|/jo/}}
|ю̀жен {{IPA|/ˈjuʒɛn/}}
|юнѝца {{IPA|/joˈniʦɐ/}}
|господа̀рю {{IPA|/gospoˈdarjo/}}
|- valign="top" align="center"
|я
|{{IPA|ja}}
|В неударена форма, окончание или членна морфема се редуцира до {{IPA|/jɐ/}} (потъмняване)
|ня̀кой {{IPA|/ˈnʝakoj/}}
|чинѝя {{IPA|/ʧiˈnijɐ/}}
|<br />мо̀ят {{IPA|/ˈmɔjɐt/}}
|}
{| class="wikitable"
|-
!
![[Преднa гласна|Предни]]
![[Средна гласна|Средни]]
![[Задна гласна|Задни]]
|-
|Тесни
|'''и''' {{IPA|/i/}}
|
|'''у''' {{IPA|/u/}}
|-
|Полушироки
|'''е''' {{IPA|/ɛ/}}
|'''ъ''' {{IPA|/ɤ̞/}}, ({{IPA|/ɤ/}})
|'''о''' {{IPA|/ɔ/}}, ({{IPA|/o/}})
|-
|Широки
|
|'''а''' {{IPA|/a/}}, ({{IPA|/ɐ/}})
|
|}
===Съгласни звукове===
{| class="wikitable" style="text-align: center;"
|-
! colspan=2 |
! colspan=2 | [[Двубърнена съгласна|Двубърнени]]
! colspan=2 | [[Устнено-зъбна съгласна|Устнено-<br />зъбни]]
! colspan=2 | [[Зъбна съгласна|Зъбни]]/<br />[[Венечна съгласна|Венечни]]
! colspan=2 | [[Задвенечна съгласна|Зад-<br />венечни]]
! [[Небна съгласна|Небни]]
! colspan=2 | [[Задноезична съгласна|Задноезични]]
|-
! rowspan=2 | [[Носова съгласна|Носови]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 | '''м''' {{IPA|/m/}}
| colspan=2 |
| colspan=2 | '''н''' {{IPA|/n/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 | '''м<sup>ь</sup>''' {{IPA|/mʲ/}}
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''н<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ɲ/}}
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Преградна съгласна|Преградни]]
! <small>твърди</small>
| '''п''' {{IPA|/p/}}
| '''б''' {{IPA|/b/}}
| colspan=2 |
| '''т''' {{IPA|/t/}}
| '''д''' {{IPA|/d/}}
| colspan=2 |
|
| '''к''' {{IPA|/k/}}
| '''г''' {{IPA|/ɡ/}}
|-
! <small>меки</small>
| '''п<sup>ь</sup>''' {{IPA|/pʲ/}}
| '''б<sup>ь</sup>''' {{IPA|/bʲ/}}
| colspan=2 |
| '''т<sup>ь</sup>''' {{IPA|/tʲ/}}
| '''д<sup>ь</sup>''' {{IPA|/dʲ/}}
| colspan=2 |
|
| '''к<sup>ь</sup>''' {{IPA|/kʲ/}}
| '''г<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ɡʲ/}}
|-
! rowspan=2 | [[Африкат|Африкатни]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''ц''' {{IPA|/t͡s/}}
|
| rowspan=2 | '''ч''' {{IPA|/t͡ʃ/}}
| rowspan=2 | '''дж''' {{IPA|/d͡ʒ/}}
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''ц<sup>ь</sup>''' {{IPA|/t͡sʲ/}}
|
|
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Проходна съгласна|Проходни]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| '''ф''' {{IPA|/f/}}
| '''в''' {{IPA|/v/}}
| '''с''' {{IPA|/s/}}
| '''з''' {{IPA|/z/}}
| rowspan=2 | '''ш''' {{IPA|/ʃ/}}
| rowspan=2 | '''ж''' {{IPA|/ʒ/}}
|
| '''х''' {{IPA|/x/}}
|
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| '''ф<sup>ь</sup>''' {{IPA|/fʲ/}}
| '''в<sup>ь</sup>''' {{IPA|/vʲ/}}
| '''с<sup>ь</sup>''' {{IPA|/sʲ/}}
| '''з<sup>ь</sup>''' {{IPA|/zʲ/}}
|
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Трептяща съгласна|Трептящи]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 | {{IPA|/r/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 | '''р<sup>ь</sup>''' {{IPA|/rʲ/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! [[Полугласен звук|Полугласни]]
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''й, ь''' {{IPA|/j/}}
| colspan=2 |
|-
! rowspan=2 | [[Странична съгласна|Странични]]
! <small>твърди</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 | '''л''', ('''уъ''') {{IPA|/l/}}, {{IPA|/ɫ/}}
| colspan=2 |
|
| colspan=2 |
|-
! <small>меки</small>
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| colspan=2 |
| '''л<sup>ь</sup>''' {{IPA|/ʎ/}}
| colspan=2 |
|}
== Източници ==
<references/>
== Вижте също ==
* [[Български книжовен език]]
* [[Книжовен език]]
* [[Национален език]]
* [[Български диалекти]]
* [[Българска диалектология]]
* [[Транскрибиране на български език]]
* [[Транслитерация на българските букви с латински]]
* [[Официални езици на Европейския съюз]]
* [[Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз]]
* [[Европейски ден на езиците]]
* [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]]
=== Уикикниги ===
*[[b:Как да научим децата си на български език в двуезична среда|Как да научим децата си на български език в двуезична среда]]
*[[b:Как да си кирилизираме компютъра|Как да си кирилизираме компютъра]]
*[[b:Как да си кирилизираме мобилния телефон|Как да си кирилизираме мобилния телефон]]
====Наредби в Уикиизточник====
* [[s:Н6|Наредба 6 от 12.06.1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език]]
* [[s:Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница|Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница]]
*[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0d/Bulgarian_language.pdf Free language learning]
*[http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/47/Bulgarian-Russian-English-Language.pdf Free language learning]
== Външни препратки ==
{{commonscat|Bulgarian language}}
* [http://www.ibl.bas.bg/ Институт за български език към БАН]
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=BLG Българският език в Ethnologue]
* [http://www.balgarskiezik.org/ Списание "Български език", изд. на БАН]
* [http://www.kroraina.com/b_lang/bl_nasl.html Думи, наследени от прабългарите]
* [http://www.kroraina.com/b_lang/bl_smes.html Смесени българо-славянски изрази]
* [http://www.kroraina.com/b_lang/bl_double.html Съпоставка на български и славянски синоними]
* [http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html Прабългарския, славянските и скито-сарматските езици и общия им източно-ирански или авестийски произход!]
* [http://www.liternet.bg/publish4/rtrifonova/stb.htm Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV В.], Р.Станкова
* [http://www.liternet.bg/publish13/n_dragova/izcheznalite/vyvedenie.htm Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.)], Н.Драгова
* [http://transliteration.mdaar.government.bg/ Официална стандартизирана транслитерация между кирилски и латински букви]
* [http://www.iberbg.com/foro IberBG Курс по български за испаноговорящи]
*[http://www.valtozovilag.hu/napred/index.html Български училища по света]
{{Славянски езици}}
{{Официални езици на ЕС}}
[[Категория:Български език|!]]
{{Link FA|sv}}
{{Link FA|ka}}
[[ab:Абылгар бызшәа]]
[[af:Bulgaars]]
[[an:Idioma bulgaro]]
[[ar:لغة بلغارية]]
[[ast:Búlgaru]]
[[az:Bolqar dili]]
[[be:Балгарская мова]]
[[be-x-old:Баўгарская мова]]
[[bn:বুলগেরীয় ভাষা]]
[[br:Bulgareg]]
[[bs:Bugarski jezik]]
[[ca:Búlgar]]
[[co:Lingua bulgara]]
[[cs:Bulharština]]
[[cu:Блъга́рьскъ ѩꙁꙑ́къ]]
[[cv:Полхар чĕлхи]]
[[cy:Bwlgareg]]
[[da:Bulgarsk (sprog)]]
[[de:Bulgarische Sprache]]
[[diq:Bulğarki]]
[[dsb:Bulgarska rěc]]
[[el:Βουλγαρική γλώσσα]]
[[en:Bulgarian language]]
[[eo:Bulgara lingvo]]
[[es:Idioma búlgaro]]
[[et:Bulgaaria keel]]
[[eu:Bulgariera]]
[[fa:زبان بلغاری]]
[[fi:Bulgarian kieli]]
[[fr:Bulgare]]
[[frp:Bulgaro]]
[[fy:Bulgaarsk]]
[[ga:An Bhulgáiris]]
[[gl:Lingua búlgara]]
[[gv:Bulgeyrish]]
[[he:בולגרית]]
[[hi:बुल्गारियन भाषा]]
[[hr:Bugarski jezik]]
[[hsb:Bołharšćina]]
[[hu:Bolgár nyelv]]
[[hy:Բուլղարերեն]]
[[id:Bahasa Bulgaria]]
[[io:Bulgariana linguo]]
[[is:Búlgarska]]
[[it:Lingua bulgara]]
[[ja:ブルガリア語]]
[[jv:Basa Bulgaria]]
[[ka:ბულგარული ენა]]
[[ko:불가리아어]]
[[ku:Zimanê bulgarî]]
[[kw:Bulgarek]]
[[la:Lingua Bulgarica]]
[[li:Bölgaars]]
[[lij:Lengua bulgara]]
[[lt:Bulgarų kalba]]
[[lv:Bulgāru valoda]]
[[mhr:Болгар йылме]]
[[mk:Бугарски јазик]]
[[mn:Болгар хэл]]
[[mr:बल्गेरियन भाषा]]
[[ms:Bahasa Bulgaria]]
[[nl:Bulgaars]]
[[nn:Bulgarsk]]
[[no:Bulgarsk]]
[[oc:Bulgar]]
[[os:Болгайраг æвзаг]]
[[pl:Język bułgarski]]
[[pms:Lenga bùlgara]]
[[pnb:بلغاری]]
[[pt:Língua búlgara]]
[[qu:Bulgarya simi]]
[[ro:Limba bulgară]]
[[ru:Болгарский язык]]
[[sco:Bulgarie leid]]
[[se:Bulgáriagiella]]
[[sh:Bugarski jezik]]
[[simple:Bulgarian language]]
[[sk:Bulharčina]]
[[sl:Bolgarščina]]
[[sq:Gjuha bullgare]]
[[sr:Бугарски језик]]
[[sv:Bulgariska]]
[[sw:Kibulgaria]]
[[ta:பல்கேரிய மொழி]]
[[tg:Забони булғорӣ]]
[[th:ภาษาบัลแกเรีย]]
[[tl:Wikang Bulgaro]]
[[tpi:Tok Balgeria]]
[[tr:Bulgarca]]
[[ug:بۇلغارىيە تىلى]]
[[uk:Болгарська мова]]
[[vi:Tiếng Bungary]]
[[zh:保加利亚语]]
| |||