Разлика между версии на „Политическа философия“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне: ckb:فەلسەفەی سیاسی)
===== История на политическата философия =====
 
'''Античност'''
 
Западна философия
Философия на далечния Изток
 
Самостоятелно, Конфуций, Менций и Мо Дзъ, както и легалисткото училище в Китай и Законите на Ману, и Чанакя в Индия - всички се опитвали да намерят средства за възстановяване на политическата общност и нейната стабилност: последните трима се опитвали чрез култивирането на силата и налагането на дисциплина. В Индия, Чанакя и неговата Арташастра, разработили виждане, което напомня на Легалисткото движение и Николо Макиавели. Древните Китайска и Индийска цивилизации наподобяват на Гръцката древна цивилизация, по това, че една единна култура е разделена на враждуващи полиси. В случая с Китай, философите се чувствали задължени да се изправят пред социалния и политическия упадък и да търсят решение за кризата, като се противопоставят на цялата цивилизация. Конфуцианското училище винаги е разглеждало политическите проблеми въз основа на етиката, докато в други училища, изучаващи политическата мисъл, от които само в Китай е имало 12, не е било задължително да включват етиката при разглеждането на политическата философия. Въпреки реалното съществуване на такива политически училища, все още има западни учени, които отказват да приемат, че има нещо подобно като Китайска политическа философия. Китайският народ в крайна сметка приема Конфуцианската философия като единствен пазител на политическия дух.
 
'''Средновековна християнска политическа мисъл'''
 
''Свети Августин'' (Аврелий Августин, Августин Блажени или Августин от Хипон)
 
Ранната християнска философия на Августин от Хипон била най-общо пренаписване на Платон в контекста на християнската религия. Основната промяна, която християнството донесло, била смекчаване на ролята на Стоицизма и теорията за справедливост, характерни за Римския свят, и подчертаване на ролята на държавата във въвеждането на милосърдието като морален модел. Августин проповядвал, че човек не бил член на собствената си държава, а гражданин по-скоро на "Божия град". Произведението на Августин "За божия град"("De civitate Dei") е важна за този период творба.
 
 
 
==Източници==
<references/>
6

редакции