Христофор Хесапчиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.43.7.138 (б.), към версия на Nk |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
През [[Сръбско-българската война]] ([[1885]]) е помощник на [[Генерален щаб на Българската армия|началник-щаба на войската]]. Изпратен е на [[Сливнишката позиция]] да я разучи и е негова заслугата за избора на позицията. Участва в боевете при селата [[Алдомировци]] и [[Раяновци]] ([[5 ноември]] 1885 г.). Автор е на доклада за развитието на бойните действия до началник-щаба на войската. За заслугите си през война е награден с Орден „За храброст“ IV степен.
След войната в периода 28 август 1886 - 28 януари 1887 г. е началник на Военното училище в София. През ноември 1886 г. участва в неуспешен опит за метеж срещу властта,
От военната служба се прехвърля в дипломатическата и в периода 1899 - 1904 г. е военно аташе в [[Белград]], като на 14 февруари 1900 г. е произведен в чин [[подполковник]]. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин [[полковник]] и в периода 1904 - 1905 г. е български дипломатически агент в Белград. През същата година е пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в [[Хага]]. По-късно от 7 октомври 1905 до 19 юли 1909 г. е дипломатически агент в [[Букурещ]], след което до 7 януари 1911 г. е пълномощен министър на България в Букурещ. На 11 октомври 1910 г. е произведен в първия генералски чин [[генерал-майор]].
| |||