Предприемачество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+See also |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
{{авторски права}}
'''Предприемачеството''' отнасяме към [[икономически]]те дейности, но те са сложен социален и психологичен феномен. Ако изходим от ситуацията на [[пазар на труда|пазара на труда]] и ако обобщим възможностите за трудова реализация, предприемаческата функция е една от трите възможни дейности, чрез които индивидът може да осигури доходи за съществуване. [[Предприемач]]ът е всъщност работодател, който регистрира индивидуално или в съдружие собствена [[фирма]]. Поради разбираеми икономически причини свързваме предприемаческите функции най-вече със сектора на малките и средни фирми, познати като
Често пъти в много микро бизнеси предприемаческата функция се свежда до самостоятелност – предпиемачът е едновременно собственик и изпълнител на трудовата функция. Научното определение за предприемачеството е твърде широко и се свежда до това, че предприемачът е по-необикновен участник в пазара на труда, както и се изтъква обстоятелството, че предприемачът е успешен стопански деец, който прехвърля ресурси от сектори с по-ниска печалба в такива с по-висока.
Психологически компонент в предприемачеството проличава, ако уточним мотивите, които карат един активен стопански субект да регистрира фирма и да започне собствен бизнес. Към тези мотиви отнасяме усещането, че хората предпочитат да работят самостоятелно и без началници, да вземат собствени стопански решения, да управляват съдбата си и при това да реализират по-високи доходи. В случаите, когато един индивид притежава подобна мотивация и има подходяща професионална подготовка, той може да започне предприемаческа кариера.▼
Всъщност най-важната отлика между предприемача и непредприемача е тази, че първият поема пресметнат, но реален стопански риск. Казано по-просто предприемачът може да спечели, но може и много да изгуби, ако фирмата му фалира. Като всяка стопанска дейност и предпиемаческата има и отрицателни страни. Те са свързани, например, с повишено трудово натоварване, работа в извънработно време, липса на време за семейство, хоби и развлечения и от там с неудобства, които ние дефинираме като цялостна промяна в стила и начина на живот. И тъй като пазарната икономика е демократична система, всеки сам решава дали да започне кариера на предприемач или да продължи да работи в бюджетния сектор или в сферата на наемния труд.
== Технологично предприемачество ==
Особено голямо внимание от страна на инвеститори през последните десетилетия привлича технологичното предприемачество. Често базирано на [[Подривна технология|подривни технологии]], то е в състояние да предложи огромна възвръщаемост на инвестициите. Типичен модел за финансиране на високотехнологични начинания е [[дялово финансиране|дяловото финансиране]] и често минава през въвличане на [[бизнес ангел]]и, [[венчър капитал]], [[кредитиране]] и накрая достига [[публично финансиране]] чрез реализиране на [[първично публично предлагане]].
== Поведенческа теория за предприемачеството ==
▲Психологически компонент в предприемачеството проличава, ако уточним
== Алтернативи ==
Често пъти започването на предприемаческа дейност е единствена алтернатива в сравнение с другите възможности на [[пазара на труда|пазар на труда]]. По логиката на този пазар ние можем да осигурим нормалното си съществуване, ако намерим възможност в тъй наречените "бюджетни сфери" - държавна и общинска администрация, [[армия]], [[полиция]], [[здравеопазване]] и [[образование]]. В този сектор на трудовия пазар, обаче, новоразкритите работни места са недостатъчни. Другият вариант е кариерата на наемен работник, която не зависи от нивото на образование. Наемният труд обаче има това неудобство, че професионалната изява на индивида изцяло зависи от условията, определени от работодателя. Наличието на работни места при наемните работници и специалисти зависи от стопанската конюнктура.
== Виж още ==
* [[Предприемач]]
* [[:Категория:Предприемачи|Категория Предприемачи]]
== Външни препратки ==
| |||