Начин на учленение на съгласните: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 3:
[[Image:Illu01 head neck.jpg|thumb||Човешки гласов тракт]]
 
'''Начинът на учленѐние''' (на артикулация) на [[Съгласна|съгласните звукове]] описва ''начина'', по който [[език (биология)|езикът]], устните, челюстта[[челюст]]та и останалите участващи в образуване на звукове органи взаимодействат. Понятието най-често се използва при съгласните. За всяко [[Място на учленение на съгласните|място на учленение]] са възможни няколко начина за осъществяването му.
 
Едно от измеренията на тези начини е ''стриктурата'', определяща разстоянието между учленителните органи в момента на създаване на съгласния звук. Други измерения обхващат [[Едноударна съгласна|едноударните]] и [[Трептяща съгласна|трептящите съгласни]], както и [[Шипяща съгласна|шипящите]] [[Проходна съгласна|проходни]] съгласни.
Ред 11:
{{anchor|Стриктура}}Съгласните звукове, съобразно своята стриктура, могат да бъдат обособени като [[Преградна съгласна|преградни]] (с т.нар. ''оклузия'', означаваща препятстване на въздухопотока), [[Проходна съгласна|проходни]] (с частично препятстване и следователно силно завихряне на въздухопотока) и [[Апроксимантна съгласна|апроксимантни]] (със съвсем леко завихряне на въздухопотока). [[Африкат|Преградно-проходните (африкатните)]] съгласни притежават качествата както на преградните, така и на проходните съгласни, но от фонетично гледище представляват последователност от преградна плюс проходна съгласна.
 
С намаляване на стриктурата (т.е. увеличаване разстоянието между учленителните органи), звуковете претърпяват процеса на лениция (смекчаване/отслабване на съгласната и приближаването ѝ до гласен звук). Пример за това е [[лениция]]та на „'''т'''“ ([t] → [ts] → [s]).
 
Обратният процес (увеличаване на стриктурата, т.е приближаване на учленителните органи) е известен като [[фортиция]], което опосредства затвърдяването на съгласнтие звукове. Пример за фортиция представлява затвърдяването на [β] или [v] в [b].
Ред 29:
==Класификация==
 
* [[Преградна съгласна|Преградните съгласни]] са тези, при чието образуване е налице пълна оклузия (препятстване) на въздушните пътища както от устната кухина, така и от носа. Примери за това са Беззвучна съгласнабеззвучнитебеззвучните [п, т, к] или техните Звучна съгласназвучнизвучни съответствия [б, д, г].
 
* [[Носова съгласна|Носовите съгласни]] са тези, при които имаме пълна оклузия на устната кухина, като вместо това въздухът преминава през носа [м, н]. Формата и позицията на езика определят присъщия звук на съгласната.
 
* [[Проходна съгласна|Проходните (фрикативни) съгласни]] са тези, при които има постоянен турбулентен въздухопоток на мястото на учленение. Към тази категория спадат беззвучните [ф, с], звучните [в, з] и др. Повечето езици притежават проходни съгласни, но са налице изключения като Австралийски езициавстралийските езици, които са напълно лишени от всякакви проходни съгласни звукове.
 
:* [[Шипяща съгласна|Шипящите съгласни]] са разновидност на проходните, чийто въздухопоток се насочва към зъбите чрез сгъване на езика, създавайки високочестотни и различими звукове ([s̪ʲ, z̪ʲ, s̠, z̠, ɕ, ʑ, ʒʷ̜] и други).