Константин Станишев (просветен деец): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
След смъртта на Жинзифов в Москва, Станишев запазва целия му архив и един албум с портрети на дейци от Възраждането<ref>Бобчев, Стефан С. Ксенофонт Райко Жинзифов, Наука, II, 1885, кн. 8—9, с. 747</ref>. Архивът на Райко Жинзифов заедно с всички книжа на Константин Станишев след смъртта му са останали в семейството на [[Владимир Дал]].
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година Константин Станишев е чиновник за особени поръчения при императорския комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Дондуков-Корсаков]]. За известно време е и вицегубернатор на Софийска област и директор на финансите<ref>[http://promacedonia.com/ks/ks_3.html#stn Станев, Камен. Македонските бежанци в България — участници в нейния политически и културен живот, Глава 3]</ref>. Предлаган му е министерски пост, както и пост в създадения от Александър Батенберг Държавен съвет, но Станишев отказва, тъй като не одобрява [[
Константин Н. Станишев и жена му Мария Дал (1841-1903) имат дъщеря Мария Константиновна Станишева (1879-1943). След смъртта на родителите си тя живее и учи десетина години в Швейцария и Германия. Връща се в родината в 1914 г. Интелигентна и високо образована, тя владее добре немски, френски и английски и по-слабо италиански език. По време на войната работи по болниците, след това преподава езици, превежда и е уредник в музей. В 1932 година като потомка на дворяни и дъщеря Мария Станишева е въдворена от [[ГПУ]] на принудително местожителство в град [[Уляновск]], където преподава немски и френски език, но в края на краищата остава без работа и умира от глад<ref>[http://www.monomax.sis.net.ru/main?cmd=view&article=417&print=1 За Мария Константиновна Станишева]</ref>. Личното досие на Мария Станишева се съхранява в архивните фондове на Уляновския педагогически университет.
| |||