Разказ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
Счита се, че разказът е един от трудните белетристични видове. В него най-често участват ограничен брой действащи лица, защото са ограничени възможностите на малката интрига за включване на много персонажи. За да има голямо познавателно и естетическо значение, разказът трябва да представлява убедително и в същото време художествено обобщение на типични явления от живота. С оглед на това, от къде е взет сюжетът и с какви черти се отличават, разказите биват: битови, исторически, приключенски, баталистични, научно-фантастични, психологически, хумористични, сатирични и др.
 
В новата българска литература от времето на Възраждането писателите развиват реалистичният разказ. Началото на този разказ поставя Л. Каравелов ("Дончо", "Мъченик", "Неда"). След Освобождението разкази пишат [[Иван Вазов]], [[Т. Г. Влайков]], [[Елин Пелин]], [[Антон Страшимиров]], [[Йордан Йовков]], [[Г. П. Стаматов]], [[Георги Райчев]], а в по-ново време - [[Георги Караславов]], [[Ангел Каралийчев]], [[Светослав Минков]], [[Емилиян Станев]], [[Павел Вежинов]], [[Илия Волен]], [[Богомил Райнов]], [[Николай Хайтов]], [[Йордан Радичков]] и др. [[en:{{subst:en}}Ø]]̀
 
{{литература-мъниче}}