Николай Северцов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Image:Severtzov ru WP.jpg|thumb]]
'''Николай Алексеевич Северцов''' (24 октомври ([[5 ноември]]) [[1827]] - 26 януари ([[7 февруари]]) [[1885]]) руски зоолог и пътешественик.
== Ранни години 1827-1857 ==
Роден в село Ясенки, Воронежка губерния в семейство на армейски офицер в оставка. Детството и юношеството си прекарва в родовото имение като получава прекрасно домашно възпитание. През 1843 постъпва в естествения отдел на физико-математическия факултет на Московския университет, който завършва през 1847. Още
== Експедиционна дейност 1857-1879 ==
От 1857 до 1879 извършва няколко пътешествия в [[Средна Азия]]. Изследва пустинята [[Къзълкум]] и планината [[Тяншан]] (ниските части). Пръв прониква в [[Памир|Централен Памир]], като го изследва и
=== Експедиция към Аралско море и Сърдаря 1857-1858 ===
През август 1857 тръгва от [[Оренбург]], изкачва се по река [[Илек]] (ляв приток на [[Урал (река)|Урал]]) и по реките [[Темир]] и [[Емба]] се спуска до [[Каспийско море]]. От там минава на юг от
В края на април 1858 започва изкачване
Следващите две години Северцов прекарва в [[Европа]], където възстановява здравето си.
=== Експедиция в Тяншан 1864-1868 ===
През 1864 по искане на Руското географско дружество придружава руска военна експедиция в Кокандското ханство за извършване на научни изследвания между [[Сърдаря]] и [[Тяншан]] и в централните части на планината, което пътешествия продължава до 1868.<br />
През май 1864 тръгва от [[Алма Ата]] на запад, пресича хребета [[Заилийски Алатау]] (4973 м), продължава на запад покрай северните склонове на [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] и достига до [[Джамбул]]. След това изследва басейните на реките [[Талас (река)|Талас]] (661 км) и [[Чаткал]] (240 км) и хребета [[Каратау]]. Открива хребетите [[Каржантау]] (2834 м) и [[Пскемски хребет|Пскемски]] (4299 м) и доказва, че [[Каратау]] принадлежи към системата на [[Тяншан]]. <br />
Line 17 ⟶ 20:
През септември 1867 тръгва от [[Алма Ата]], заобикаля от изток езерото [[Исък Кул]], пресича хребета [[Терскей-Алатау]] (5216 м) при 77º 40` и.д. и достига до изворната област на река [[Нарин (река)|Нарин]]. Изследва долините на реките [[Атбаши]] (ляв приток на Нарин) и [[Аксай]] (около 100 км, от басейна на [[Тарим]]) и прониква в югозападната част на хребета [[Кокшаал-Тау]] до 41º с.ш. От там се връща обратно на север и през прохода Долон (3030 м, 75º 40` и.д.) в края на октомври се завръща в [[Токмак (град)|Токмак]] на река [[Чу (река)|Чу]]. <br />
От юли до октомври 1868 изследва делтата на [[Амударя]] в [[Аралско море]].<br />
Четиригодишното пътешествие на Северцов допринася изключително много за опознаването на планинската система на [[Тяншан]]. В северните части на планината открива следи от древни заледявания, събира 300 образци от минерали, около 300 вида птици и зверове. Открива находища на тюркоаз, оловни, железни и медни руди. Съставени са подробни карти на изследваните райони.
Следващите шест години Северцов става "кабинетен" учен - анализира пътните си записки, привежда в порядък колекциите си, систематизира събрания материал и в резултат на всичко това излиза фундаменталния му научен труд ''„Путешествия по Туркестанскому краю и исследование горной страны Тянь-Шаня“ /1873, 2 изд. 1947/'' и редица други като ''"Вертикальное и горизонтальное распределение туркестанских животных''", ''"Аркары (горные бараны)"''. За постигнатите резултати Московския университет удостоява Северцов със степен почетен доктор по зоология.
=== Експедиция към Аралско море и Амударя 1874 ===
В началото на 1874 Северцов узнава, че военното министерство подготвя нова експедиция в [[Средна Азия]] начело с генерал [[Николай Столетов]] и веднага предприема действия за включването му в нея.<br />
През лятото на 1874 отново изследва долното течение на [[Амударя]] и [[Аралско море]]. Изучава процеса на пресъхване на този уникален воден басейн, като сравнява новополучените от него измервания с тези на [[Карл Бер]] и своите от 1857.
Line 26 ⟶ 30:
През есента на 1874 заминава в [[Западна Европа]] и остава там близо четири години като провежда полеви изследвания в множество европейски страни. През 1875 на поредния Международен географски конгрес изнася доклад на френски език за древните ледници на [[Тяншан]] - ''"О следах ледяного периода на Тянь-Шане"'' и е удостоен с голям златен медал. След [[Париж]] посещава [[Великобритания]], където се среща с [[Чарлз Дарвин]].
=== Експедиция в Памир 1877-1878 ===
През 1877 Северцов участва във Ферганската памирска експедиция като изследва орографията на [[Памир]]. Тази дейност така го увлича, че следващата година със собствени средства организира самостоятелна експедиция в [[Памир]].<br />
През юли 1878 тръгва от [[Ош]] на юг към [[Памир]]. Пресича [[Алайски хребет|Алайския]] (5539 м) и [[Заалайски хребет|Заалайския хребети]] и достига до езерото [[Кара Кул]] (на 3914 м). Продължава на юг, преминава през прохода [[Акбайтал]] (4655 м), навлиза в басейна на река [[Мургаб]], преминава през прохода [[Найзаташ]] (4137 м) и по река [[Аличур]] се спуска до езерото [[Яшилкул]] (48 км<sup>2</sup>), което изследва и открива, че от него изтича река [[Гунт]] (296 км, десен приток на [[Пяндж]]). Покрай десния бряг на [[Гунт]] открива [[Рушански хребет|Рушанския хребет]] (120 км, 6080 м), а на изток от езерото Яшилкул – група безотточни малки езера, в т.ч. езерото [[Сасиккул]].<br />
| |||