Молекула: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Atisane3.png|320px|thumb|Тримерно (ляво и център) и двумерно (дясно) представяне на молекулата на органичното съединение атисан (atisane)]]
'''Молекулата''' е
Свойствата на молекулите се определят от техният състав и строеж, т. е. от вида, броя и начина на свързване на един с друг на изграждащите ги атоми. Съставът и строежът на молекулите се изразяват съкратено посредством [[Химична формула|химични формули]]. От молекули са изградени част от [[просто вещество|простите вещества]] и всички хомеополярни съединения. Вещества, чиито молекули са съставени най-много от 1000 атома, се наричат нискомолекулни, а тези с по-многоатомни молекули — високомолекулни. Превръщането на един вид молекули в друг се нарича [[химична реакция]].
Ред 14:
== Изучаване на молекулите ==
Изучаването на молекулите е предмет на молекулната химия, [[молекулна физика|молекулната физика]] и [[молекулярна биология|молекулярната биология]], в зависимост от това какъв е фокусът на научното изследване. Молекулната химия определя законите за взаимодействие между молекулите, в резултат на което се образуват и разрешават химически връзки, докато молекулната физика разглежда физическите закони, определящи тяхната структура и свойства. В практиката обаче разликата не е голяма. От гледна точка на науката за молекулите една молекула представлява стабилна система (свързано състояние) от два или повече атома. Многоатомните йони могат понякога да бъдат разглеждани като молекули с [[електрически заряд]]. Терминът „нестабилна молекула“ се използва за силно активни химически субстанции, които съществуват много кратко време самостоятелно — например радикали, молекулни йони, молекулни комплекси във възбудено или в преходно състояние както и системи от сблъскващи се атоми от типа на [[Бозе-Айнщайнова кондензация]].
== История на наименованието ==
Наименованието „молекула“ произлиза от латинското "moles" и означава малка единица за маса. Първите споменавания на думата датират от
1678 г. във френски източници (''molécule''). Думата става модерна по времето на [[Рене Декарт]], но до края на 18-ти век се използва само на латински и точното ѝ значение не е било твърдо установено.
Макар че в резултат постиженията на науката от началото на 19-и век и особено на законите на [[Джон Далтон]], изведени при опитите му по определяне на атомното тегло (1803–1808) и закона на [[Амедео Авогадро|Авогадро]] (1811) мнозина химици приемат съществуването на молекулите, съществуват и противници на това понятие сред привържениците на [[позитивизъм|позитивизма]] и [[физик|физици]] като [[Ернст Мах|Мах]], [[Лудвиг Болцман|Болцман]], [[Джеймс Кларк Максуел|Максуел]] и [[Уилард Гибс|Гибс]], за които молекулите не са нищо повече от удобна математическа конструкция. За окончателно доказателство за съществуването на молекулите се счита работата на [[Жан Батист Перен]] за [[Брауново движение|Брауновото движение]] (1911).
С увеличаването на знанията за строежа на веществото еволюира и дефиницията за молекула. Първите дефиниции я определят като „най-малката частица от дадено чисто химическо [[вещество]], способна на самостоятелно съществуване и носител на основните му химични свойства“.<ref>{{икона en}} [http://antoine.frostburg.edu/chem/senese/101/glossary/m.shtml#molecule Молекула - дефиниция] (Frostburg State University)</ref> Но тази дефиниция не отразява например факта, че много вещества, срещани в естествено състояние — като [[скала|скали]], [[сол]]и и [[метал]]и — са съставени от голям брой химически свързани атоми или йони, без да може да се идентифицират дискретни молекули.
| |||