Преображенски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Cyrlat: 3 repl; Grammar: 7; |
||
Ред 5:
Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на [[Втората българска държава]] през 13-14 в. Първоначално манастира е метох на [[Ватопедски манастир]] от [[Света Гора]], но през [[1360]] г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар [[Иван-Александър]] – Сара и сина им цар [[Иван Шишман]], които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица през 14в.
През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а
На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[1884]] г. и е възложен на [[Димитър Софиялията]]. Заради участието си във [["Велчова завера"]] от 1834-
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] в [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] в [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон]] и др. В манастира се замонашва сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати в първата половина на 19
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 - 1851 г. Наред със славянските просветители св.св. [[Кирил и Методий]], Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
Църковният иконостас е създаден през [[1838]] г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и [[Станислав Доспевски]]. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
|