'''Моногамия''' (от [[гръцки език|гръцки]]) означава единобрачие, т.е. наличието на един брачен партньор.Съгласно българският СК, в сила от 1.10.2009г2009 г.,една от пречките за сключване на брак между мъж и жена е именно наличието на вече съществуващ такъв. Чл.7,ал.1.т.1 поставя изискването, че едно лице, което е свързано с валидно сключен брак(сключен съгласно изискванията на закона и не прекратен поради каквото и да е основание- смърт, развод или унищожаемост) не може да сключва друг брак, докато първия не бъде прекратен на едно от посочените основания. Липсва брак, когато липсва валиден законов такъв, а именно : при фактическо съжителство, при сключен нищожен брак, прекратен брак поради смърт или поради обявена смърт; прекратен брак с развод, след влизане в сила на съдебното решение; при унищожен предшестващ брак. Последиците от нарушаването на принципа за моногамията са две: 1) всеки от съпрузите по втория брак има право на иск за унищожаване на брака, такова право имат и прокурора и съпруга от първия валиден брак; 2)деянието е въздигнато в престъпление от НК, съгласно чл.176,ал.1 и се наказва с лишаване от свобода до 3г3 г.
Наличието на такава пречка за сключване на брак е абсолютна.
