Фарьорски острови: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 48:
[[Image:Faroe map with villages, streets, straits, firths, ferry harbours and major moutains.png|thumb|250px|right]]
Политически, Ферьорските острови са [[зависима територия]] на Кралство [[Дания]]. От [[1948]] г. имат [[автономия|автономен]] статут (самоуправление). Островите са административно разделени на 34 общини, в тях има 120 градове и села. Има и 6 ''сислура'' (административни области). Историческите извори предполагат, че първите чужденци, които разказват за съществуването на Ферьорските острови са ирландски монаси, попаднали в архипелага през 500 г. В периода между 800-900 г. се появили и първите заселници от Шотландия. Тези заселници обаче били прогонени с появата на [[викинги]]те, които започнали да се заселват масово върху територията на архипелага след 900 г. Викингите превръщат Ферьорските острови в централен „диспечерски“ пункт за контрол на пътищата и комуникациите в целия [[Скандинавски полуостров]].
 
[[File:Faroese folk dance club from vagar.jpg|thumb|left|Faroese folk dancers in national costumes.]]
 
След викингите Ферьорските острови попадат под [[юрисдикция]]та на [[Норвегия]]. Дълго време норвежкият крал владее земите, населявани от ферьорците. В края на 15-ти век, стратегическото съотношението на военните сили на полуострова принуждава норвежците да управляват Ферьорските острови като [[протекторат]] съвместно с датчаните. Килският мирен договор от 1814 година, прави датския крал едноличен владетел на Ферьорските острови. В разгара на [[Втората световна война]] стратегическото местоположение на Ферьорските острови в северната част на Атлантическия океан, прави силно впечатление на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]], както и на главнокомандващия английския кралски флот. Взето е решение английски войскови части да дебаркират на Ферьорските острови. Решението на Чърчил се обосновава с нахлуването на войски на [[Трети Райх|Третия райх]] в Дания. Така на 11 април 1940 година, над 8000 английски войници окупират островния архипелаг. Английската окупация на острова приключила през септември 1945 година. По време на окупацията, англичаните построяват единственото международно летище на острова във Вагар (1942-1943). През 1973 година, когато Дания става член на [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност]], Ферьорските острови гласуват да останат извън ЕИО, като по този начин Ферьорските острови са единствената територия под суверенитета на страна-членка на ЕС, която не е част на Европейския съюз. (За сравнение: Гренландия през 1985 г. излиза от ЕС, но остава със статут "задморска територия на ЕС".)