Молекула: Разлика между версии

[[Картинка:Atisane3.png|320px|thumb|Тримерно (ляво и център) и двумерно (дясно) представяне на молекулата на органичното съединение атисан (atisane)]]

 

Свойствата на молекулите се определят от техният състав и строеж, т. е. от вида, броя и начина на свързване на един с друг на изграждащите ги атоми. Съставът и строежът на молекулите се изразяват съкратено посредством [[Химична формула|химични формули]]. От молекули са изградени част от [[просто вещество|простите вещества]] и всички хомеополярни съединения. Вещества, чиито молекули са съставени най-много от 1000 атома, се наричат нискомолекулни, а тези с по-многоатомни молекули — високомолекулни. Превръщането на един вид молекули в друг се нарича [[химична реакция]].

1678 г. във френски източници (''molécule''). Думата става модерна по времето на [[Рене Декарт]], но до края на 18-ти век се използва само на латински и точното ѝ значение не е било твърдо установено.

 

 

С увеличаването на знанията за строежа на веществото еволюира и дефиницията за молекула. Първите дефиниции я определят като „най-малката частица от дадено чисто химическо [[вещество]], способна на самостоятелно съществуване и носител на основните му химични свойства“.<ref>{{икона en}} [http://antoine.frostburg.edu/chem/senese/101/glossary/m.shtml#molecule Молекула - дефиниция] (Frostburg State University)</ref> Но тази дефиниция не отразява например факта, че много вещества, срещани в природата — като [[скала|скали]], химическите [[сол]]и или [[метал]]ите — са съставени от голям брой химически свързани атоми или йони, без да може да се идентифицират дискретни молекули.

 

== Размер на молекулите ==

Повечето молекули са с твърде малък размер, за да бъдат наблюдавани с просто око, но има и изключения. [[ДНК]] е макромолекула и може да достигне макроскопичен размер; такива са и молекулите на много [[полимер]]и. Най-малката молекула е тази на [[водород]]а (H₂), която е с размер 0.74 [[ангстрьом|Å]].<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=q77rPHP5fWMC&pg=PA199|page=199|title=Chemical structure and bonding|author=Roger L. DeKock, Harry B. Gray|publisher=University Science Books|year=1989|isbn=093570261X}}</ref> Молекулите, използвани като строителни блокове за органичен синтез обикновено имат размер от няколко ангстрьома до няколко десетки ангстрьома. Наблюдението на единични молекули не е възможно с обикновен оптичен [[микроскоп]] и дори с [[електронен микроскоп]], но при някои обстоятелства малки молекули и дори очертанията на индивидуални атоми могат да се наблюдават с помощта на специален микроскоп — [[атомно-силов микроскоп]] ({{lang-en|atomic force microscope}}).

 

== Молекулна формула ==

{{основна|Химична формула}}

При означението на веществата с формула се използва най-простото съотношение на съставящите го химични елементи в [[цяло число|цели числа]]. Например [[вода]]та се състои винаги от две части [[водород]] и една част [[кислород]], т.е. съотношението им е 2:1, а [[етанол|етиловият алкохол]] винаги съдържа [[въглерод]], [[водород]] и [[кислород]] в съотношение 2:6:1. Това обаче не определя молекулата еднозначно, тъй като например диметиловият етер има същото съотношение като етанола. Молекулите с едни и същи по вид и брой атоми, но разположени по различен начин, се наричат [[изомер]]и. [[Въглехидрат]]ите също съдържат едно и също съотношение на въглерод, водород и кислород (1:2:1), но могат да съдържат различен брой атоми в молекулата.

 

== Източници ==

<references />

 

== Вижте още ==

 

{{материя}}

 

[[Категория:Химия]]