Уикипедия

Христина Морфова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
пооправяне на текста, две снимки
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Христина Морфова
| портрет = Hristina-Morfova-EBMK-1.png
| описание = българска оперна певица
| наставка = а
Ред 9:
| починал-място = [[България]]
}}
'''Христина Василева Морфова''' е известна българска [[опера|оперна]] певица, [[сопрано]]. Сестра е на композитора [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]]. Наричат я Българският славей.
 
== Биография ==
Христина Морфова е родена в [[Стара Загора]] на 24 април 1889 г. в семейството на Кина и Васил Морфови. Майка йѝ е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: "Още„Още 4 годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!..."…“
 
Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 -— 1899 е записана III отделение въвв Велико Търновограда. В градаТам за първи път посещава театрално представление в салона на [[читалище "Надежда"]]. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Но и в бъдеще остава неразривно свързана с Търново, което продължава да посещава и след като вече учи навън.
 
Учи в [[Пражка музикална консерватория|Пражката консерватория]], а започва сценичната си кариера в [[Бърно]]. От 1915 г. пее в [[Българско оперно дружество|Българското оперно дружество]], преименувано през 1922 г. в [[Софийска народна опера]]. Гласът ѝ обхваща диапазон от три [[октава|октави]].
 
[[File:Hristina-Morfova-EBMK-2.png|left|thumb|180px|В ролята си в операта „Двете вдовици“ на Бедржих Сметана]]
Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на [[Бедржих Сметана]]: Маженка ("Продадена невеста"), Милада ("Да-либор"), на Аида в едноименната опера на Верди, на Дона Анна ("Дон Жуан"), Леонора ("Фиделио"), Маргарита ("Фауст"), Виолета "Трубадур" - Верди, Мими в "Бохеми" - Верди, Тоска в "Тоска" от Пучини, Растуца в "Кавалерия Рустикана" на Маскани, Кралицата на нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт. Творчеството й покрива от колоратурни до мецосопранови партии. Безбройни са нейните представления из цялата страна заедно с пианиската и нейна много добра приятелка [[Людмила Прокопиева]].▼
 
▲Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Прави известни роли в опери на [[Бедржих Сметана]]: (Маженка ("в „[[Продадена невеста")]]“, Милада ("Да-либор"в „Далибор“, както и в „Двете вдовици“), ролята на Аида в [[Аида|едноименната опера]] на [[Верди]], на Дона Анна ("„[[Дон Жуан" (опера)|Дон Жуан]]“), Леонора ("„[[Фиделио"]]“), Маргарита ("„[[Фауст" (опера на Гуно)|Фауст]]“ на [[Шарл Гуно|Гуно]]), Виолета "в „[[Трубадур"]]“ -на Верди, Мими в "„[[Бохеми"]]“ -на Верди, Тоска в "„[[Тоска"]]“ отна [[Пучини]], Растуца в "„[[Кавалерия Рустикана"]]“ на [[Пиетро Маскани|Маскани]], Кралицата на нощта във "„[[Вълшебната флейта"]]“ на [[Моцарт]]. Творчеството йѝ покрива от [[колоратура|колоратурни]] до мецосопранови[[мецосопрано]]ви партии. Безбройни са нейните представления из цялата страна заедно с пианискатапианистката и нейна много добра приятелка [[Людмила Прокопиева]].
Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Често срещаните комплименти звучат така: "Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забелижително развита певчевска и дъхова техника на артистката й дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Океана из "Оберон", както и голямата ария на Царицата на нощта из "Вълшебната флейта". /Вестник "Райхспот", 27.02.1916 г., Виена/ ▼
 
▲Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Често срещаните комплименти звучат така: "Голям„Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненада с блясъка и силата на височините. Забелижително развита певчевска и дъхова техника на артистката йѝ дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Океана из "Оберон"„Оберон“, както и голямата ария на Царицата на нощта из "Вълшебната„Вълшебната флейта"флейта“. /(Вестник "Райхспот"„Райхспот“, 27.02.1916 г., Виена/)
Освен певческа кариера, Морфова работи и като музикален [[педагог]] и [[режисьор]]. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. ▼
 
▲ОсвенНаред певческас певческата си кариера, Морфова работи и като музикален [[вокална педагогика|вокален педагог]] и [[режисьор]]. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти.
 
Първа започва да прави концерти със своите ученици, да ги представя на сцената, да им шие сама костюмите, да изпълнява фрагменти от опери и цели арии.
 
Христина Морфова не е само една от най-видните представителки на художественото пеене, но и вдъхновена изпълнителка на [[български народни песни]], които ревностно популяризира в страната и в чужбина. Безгранична е любовта й къмОбича българските народни шевици и бродерии. Живее интензивен духовен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има ценни произведения на изкуството от изтъкнати нашибългарски и чужди художници и скулптури.
 
Един от близките йѝ приятели художникът [[Недялко Каранешев]], който е председател на Дома на изкуството и културата във Велико Търново я кани на 13 април 1934 г. да изнесе голям благотворителен концерт в полза на [[Туристическо дружество "Трапезица"]]. КонценртътКонцертът жъне невероятен успех. Развълнуваните търновци я аплодират бурно, считайки я за своя съгражданка. Общинският вестник "Велико„Велико Търново"Търново“ от 31 октомври 1935 г. в хрониката съобщава: "На„На 19 т.м., събота, 9 часа вечерта в салона на читалище "«Надежда"», г-ца Морфова и г-ца Прокопиева изнесоха концерт в полза на бедните търновски пощенци. Концертът бе изнесен великолепно и публиката награди нашите артистки с бурни ръкоплрясканияръкопляскания."“
 
ЗагиваМорфова загива при катастрофа, докато пътува с автомобил от село Баня, Карловско към София. Бюстът ѝ, творбаизработен наот [[Кирил Шиваров]], и поставен на изхода на [[Пирдоп]] по посока [[Карлово]], е откраднат.
 
Има улица, наречена на нейното име, близо до центъра на кв. Драгалевци, град София.
 
== Източници ==
* Митова -— Ганева Катя, "Великотърновки„Великотърновки -— от традицията към модерността"модерността“
* Български народен театър, №8, София, 25 юни 1938 г.
* Станчева Ваня, "Христина„Христина Морфова и Велико Търново"Търново“, в-к "Борба"„Борба“ /В.Търново/, №45/17 април 1992 г.
* Morfov B, Kristina Morfova, Praha, 1988
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христина_Морфова“.