Гай Касий Лонгин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KamikazeBot (беседа | приноси) м Робот Промяна: es:Cayo Casio Longino (asesino de César) |
Velo Vrbata (беседа | приноси) м този легат не е бъдещият император Август, който по това време е на 10 години |
||
Ред 10:
}}
'''Гай Касий Лонгин''' ({{lang-la|Gaius Cassius Longinus}}, преди [[85 пр.н.е.]] – октомври [[42 пр.н.е.]]) е [[Римска република|римски]] [[Сенат|сенатор]], ключова фигура в заговора срещу [[Юлий Цезар]] и зет на [[Марк Юний Брут|Брут]].
== Биография ==
Малко е известно за ранните години на Гай Касий. Женен е за [[Юния Терция]], дъщеря на [[Сервилия Цепиона]] и сестра по майчина линия на [[Марк Юний Брут]], от която има син. Учи философия в [[Родос]] при [[Архелай]] и научава добре [[Гръцки език|гръцки]]. Първата му служба е на [[квестор]] при [[Марк Лициний Крас]] през [[53 пр.н.е.]], като се доказва като способен военен. Пътува с Крас до провинция [[Сирия (римска провинция)|Сирия]] и се опитва да го разубеди от нападение над [[Парти|партите]], предполагайки, че са построили укрепления на [[Ефрат]]. Крас не послушва Касий и така се стига до [[битката при Кара]], по време на която той отново игнорира плановете на Касий за укрепване на римските редици. Резултатът е най-голямото поражение на Рим от [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] дотогава. Касий успява да запази остатъците от армията с помощта на легата на Крас,
Със завръщането му в Рим две години по-късно, избухването на гражданската война между Цезар и [[Гней Помпей]] спасява Касий от изготвен от враговете му процес срещу него за изнудване в Сирия. Касий е избран за [[плебейски трибун]] през [[49 пр.н.е.]] и се отказва от бъдещето си с [[Оптимати|оптиматите]], бягайки от Италия, когато Цезар минава [[Рубикон]]. Касий се среща с [[Помпей]] в Гърция и е направен командир на неговия флот. През [[48 пр.н.е.]] Касий доплува с корабите си до [[Сицилия]], където напада и изгаря голяма част от флота на Цезар. След това той продължава да напада кораби в близост до италийския бряг. Новината за разгрома на Помпей в [[битката при Фарсала]] принуждава Касий да се отправи към [[Хелеспонт|Хелеспонта]] с надеждата да се съюзи с неговия владетел [[Фарнак II]]. По пътя Касий е застигнат от Цезар и принуден да се предаде безусловно.
Цезар прави Касий [[легат]], изпозвайки го във войната срещу същия този Фарнак, към когото Касий се е стремял да се присъедини. Касий обаче отказва да се включи във войната срещу Катон и Сципион Африкански, избирайки вместо това да се оттегли в Рим. Той прекарва следващите две години без служба и несъмнено задълбочава приятелството си с Цицерон. През [[44 пр.н.е.]] той става ''[[претор|praetor peregrinus]]'' с надеждата за провинция Сирия през следващата година. Назначаването на по-младия от него [[Марк Юний Брут]] за ''praetor urbanus'' дълбоко го засегва и задълбочава омразата на Касий към диктатора. Въпреки че официално Касий му е простил, Цезар изглежда го е подозирал. Касий е един от най-дейните заговорници срещу Цезар, спечелвайки главните убийци за своята кауза. На [[Мартенски Иди|мартенските иди]] през 44 пр.н.е. Касий подтиква своите съучастници и Цезар бива убит. Касий и заговорниците наричат себе си „освободители“ (''liberatores''). Тържествуването им обаче не продължава дълго, тъй като [[Марк Антоний]] се добира до властта и настройва обществото срещу тях.
През април Касий бяга от Рим към околностите, надявайки се, че Антоний ще бъде свален. През юни сенатът дава на Касий провинция [[Киренайка]], за да му разчисти пътя за напускане на Италия, запазвайки неговата длъжност на претор. Касий отказва, тъй като му е дадена толкова малка провинция и напуска длъжността си, заявявайки, че по-скоро би живял в изгнание, отколкото при Антоний. Той се оттегля към старата си провинция Сирия, която е дадена по заповед на Антоний на [[Публий Корнелий Долабела (консул 44 пр.н.е.)|Публий Корнелий Долабела]], надявайки се да поеме властта над нея преди Долабела. Репутацията му на изток го улеснява в събирането на армия от други управници в областта и до [[43 пр.н.е.]] той е готов да посрещне Долабела с 12 легиона. На този етап Сенатът е изоставил Антоний и вижда своето бъдеще с Касий, утвърждавайки го като управник на провинцията. Долабела напада, но е предаден от своите съюзници, което го довежда до самоубийство. Касий не е достатъчно подсигурен, за да тръгне на поход срещу Египет, но с формирането на [[Втори триумвират|триумвирата]] Брут поисква неговото съдействие. Касий бързо се присъединява към Брут в [[Смирна]] с по-голямата част от армията си, оставяйки управлението на Сирия на своя племенник. Заговорниците решават да нападнат съюзниците на триумвирата в Азия. Касий напада и плячкосва [[Родос]], докато Брут прави същото с [[Ликия]]. Същата година те се прегрупират в [[Сарди]], където войските им ги провъзгласяват за [[Император|императори]]. Те минават [[Хелеспонт]], прекосяват [[Тракия]] и се разполагат на лагер близо до [[Филипи]] в [[Македония]]. [[Октавиан Август]] и [[Марк Антоний]] скоро пристигат и Касий планира да ги умори от глад чрез използването на своята по-добра позиция в околността. Въпреки това обаче те са принудени от Антоний да влязат в две битки, станали известни общо като [[Битка при Филипи|битката при Филипи]]. Брут сполучва срещу Октавиан и превзема лагера му. Касий обаче е разбит от [[Марк Антоний]]. Касий, без да знае за победата на Брут, приема всичко за загубено и заповядва на освободения роб Пиндар да го убие. Той е оплакан от Брут като „последния римлянин“ и е погребан на [[Тасос]].
| |||