Петка Българска: Разлика между версии

За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с [[Венеция]] цар [[Иван Александър]] (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският “млад цар” [[Константин II Асен]], син на [[Иван Срацимир]]. Във [[Видин]] те останали до 1397 г., когато султан [[Баязид]] ги подарил на сръбския княз [[Стефан Лазаревич]]. Св. Петка останала в [[Белград]] до 1521 г., след което мощите се озовали в [[Цариград]]. През 1641 г. [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] изпратила светите мощи по молба на молдовския княз [[Василий Лупу]], родом от с. Арнауткьой (дн. село [[Пороище]], край [[Разград]]) в столицата му [[Яш]]. Те се пазят и днес в църквата “[[Три светители]]” в този румънски град.

 

 

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в [[Сърбия]], [[Молдова]], [[Влашко]] и [[Русия]]. На тази светица е наименуван и храмът в [[Рупите]], издигнат от [[Ванга]]. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на [[14 октомври]].