Първи македонски конгрес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 63:
{{цитат|Както и предсказахме тоя конгрес ще има едно благотворно влияние за бъдещето единство на македонзите въобще и на населението от Одринский вилает и тяхната задружна работа за сдобиването автономни права, за което всички ние вече толко време ратуваме.<ref>Глас македонски, година П, брой 16, 26 март 1895, стр. 2</ref>}}
Автономията като цел е приета почти единодушно от делегатите - само трима делегати, между които [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]], гласуват за приемане на цел [[Велика България (политическа концепция)|„присъединяване към България“]]. Принципът остава непроменен във всички статути на организацията до края на съществуването й. Освен легалната дейност - въздействие чрез печатно слово, агитации и митинги, организацията от самото начало допуска и въоръжената борба като средство за постигане на тази цел - формулировката и на този член остава непроменена в следващите статути, а последвалите събития показват, че на практика революционната тенденция напълно надделява над еволюционната. Член 14 вменява задължение на всеки член да въздейства върху българското правителство, съобразно с ориентацията му към целите на организацията, а член 36 дава право на Комитета да влиза в сътрудничество с други организации, преследващи същата цел:
{{цитат|14. Всеки член на македонските дружества по въпроса за автономията на Македония и Одринско се задължава да поддържа всяко българско правителство, което действува за постигане на тази цел, и да се старае да въздействува върху онова правителство, което би я игнорирало.
36. Комитетът е опълномощен от конгреса да влиза в сношение и споразумение за задружно действие с всички асоциации, съставени от други народности, които преследват същата цел, както и македонските дружества.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 50, 52.</ref>}}
== Бележки ==
| |||