В повечето съвременни славянски езици инфинитивът окончава на ''-ti/-ти'', ''-t'/-ть'' или ''-ć(i)''. Старото окончанието ''-t'i'' на старославянски е преминало в ''-ci/-ći/-чи/-ћи''.
На [[руски език]] инфинитивът завършва на ''-ти'' или ''-ть'' в зависимост от това дали окончанието предшества съгласен или гласен звук. Например делать, принять, пойти, нести, вести. На украински той окончава на ''-ти'', а на белорускибеларуски на ''-ць''. В съвременния [[чешки език]] инфинитивът завършва на ''-t'' под влияние на [[супин]]а. Тази наставка е сравнително нова и е надделяла над ''-ti'', която също може да се ползва, но се смята за книжовна форма. В [[словашки]] окончанието е ''-ť'', а в [[полски]] ''-ć/-c''. В [[сръбски]] и [[хърватски]] инфинитивът завършва на ''-ти/-ti'' или ''-ћи/-ći''. Често обаче в сръбски, инфинитивът може се заменя с да-конструкции, докато това явление е по-рядко за хърватски<ref>Bosnian, Croatian, Serbian, a grammar: with sociolinguistic commentary, By Ronelle Alexander ISBN: 0-299-21194-3</ref>. Например ''Namjeravamo da kupimo novu kuću'' и ''Namjeravamo kupiti novu kuću'' - Смятаме да купим нова къща.
