Замък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 2 repl; |
|||
Ред 107:
=== Поява на барута ===
[[Файл:Copertino.jpg|300п|мини|Построеният под ъгъл [[бастион]] като този в [[замък Копертино]], [[Италия]], се появява около 1500 г. Използван първо в Италия, той позволява на артилерийските фортове да се развият и напълно да изместят замъците, що се отнася до военна употреба.]]
[[Артилерия|Артилерийските]] [[оръдие|оръдия]], използващи [[барут]], се появяват в Европа през 20<sup>-те</sup> години на XIV в. и се разпространяват скоростно. За ръчни оръжия от типа на [[пистолет]]и и [[пушка|пушки]], които в началото са непредвидими и съвсем неточни, не се споменава до 80<sup>-те</sup> години на същия век.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 164–165</ref> Замъците се пригодяват така, че малки артилерийски единици - между 19,6- и 22-килограмови - да могат да стрелят от кулите. Тези оръдия са прекалено тежки да бъдат носени и използвани ръчно, но при подкрепяне на задната дебела част и опиране на [[дуло]]то върху ръба на стойката е възможно човек сам да стреля с оръдието. Стойките, разработени в този период, показват уникално допълнение - хоризонтална дървена греда напречно на дулото. Кука в края на оръдието може да се заключи с мандало за дървото, така че на стрелящия не се налага да поема целия откат. Тази добавка се среща из цяла Европа и макар че дървената греда рядко оцелява, напълно запазен пример за подобно оръдие може да се види в [[замък Дорненбург]], [[Нидерландия]]. Оръдейните стойки имат форма на обърнат на обратно отвор за [[ключ]] с кръгла дупка в дъното за оръжието и тесен отвор отгоре за прицелване.<ref name=CK165-167>Cathcart King (1988) - стр. 165–167</ref> Този вид стойки се среща много често в замъци, пригодени за оръдия, каквито може да се видят в [[Египет]], Италия, Шотландия, Испания и другаде. Други видове стойки, които са по-рядко срещани, са с хоризонтални отвори, позволяващи само странично движение, или с големи квадратни дупки, позволяващо по-голяма подвижност.<ref name=CK165-167/> Използването на оръдия за защита дава подем на артилерийските замъци като [[шато дьо Ам]] във Франция. Защитните съоръжения срещу оръдия се развиват в по-късен период.<ref>Cathcart King (1988) - стр. 168</ref>
Все по-големи оръдия започват да се проектират и през XV в. те стават алтернативни обсадни машини. Преимуществата на големите оръдия спрямо [[требушет]]а, който е най-ефективната средновековна обсадна машина преди появата на барута, са по-големият обсег и сила. В опит да се увеличи тяхната ефективност, оръдията се правят все по-големи. До средата на века оръдията вече стават предпочитани пред всички останали обсадни машини, а успеваемостта им се доказва при [[Обсада на Константинопол (1453)|завладяването на Константинопол през 1453 г.]] от [[султан]] [[Мехмед II]].<ref name=CK169>Cathcart King (1988) - стр. 169</ref> Отговорът срещу по-мощните оръдия е изграждането на по-дебели стени и кръгли кули, защото всяка извивка спомага за отклоняването на снаряда. Притежателите на по-старите здания трябва да сторят нещо, за да се справят със силата на оръдията. Обикновено се изсипва пръст зад крепостните стени, за да поеме част от удара.<ref>Thompson (1987) - стр. 38</ref> Често се случва в замъци, построени преди появата на барута, да не е възможно да се използват оръдия заради тесните проходи по стените. Решението е премахването на върха и намаляването на височината на кулата, заспиването на пода с чакъл и поставянето на оръдията там. Този ущърб на крепостните защити има за страничен ефект по-лесното им преодоляване чрез стълби. Друга по-разпространена алтернатива, която не носи щети за замъка, е изграждането на насипи извън крепостните стени. Тези насипи се строят от земя и камък и се използват за поставяне на оръдия.<ref>Thompson (1987) - стр. 38–39</ref>
Ред 123:
Макар че съществува тенденция към преместване на елита от замъците към големи провинциални къщи и имения през XVII в., замъците не губят значението си и не стават безполезни. В по-късни конфликти, като например [[Английска революция|Английската гражданска война]] (1641-1651), много от тях биват използвани и укрепени наново, макар и в крайна сметка да са частично разрушени от самите собственици, за да не бъдат използвани от врага.<ref>Friar (2003) - стр. 59</ref>
[[Файл:Neuschwanstein Castle LOC print rotated.jpg|250px|мини|Нойшванщайн на [[Лудвиг II Баварски|Лудвиг II]], наричан Приказния крал (''Märchenkönig'')]]
Възроденият интерес към замъците, Средновековието и рицарството, е проява на [[Романтизъм|романтизма]] и е част от готическото възраждане в архитектурата. Примерите включват [[Нойшванщайн]] в Германия,<ref>Buse (2005) - стр. 32</ref> [[Чапултепекски замък|Чапултепекския замък]] в [[Мексико]]<ref>{{es икона}} [http://www.mnh.inah.gob.mx/historia/hist_historicos.html Antecedentes históricos], Museo Nacional de Historia, посетен на 24 ноември 2009</ref> и [[замък Дрого]] на [[Едуин
[[Файл:Broadway tower edit.jpg|200п|мини|ляво|[[Бордуейска кула|Бродуейската кула]] в [[Уъстършър]], Англия е типична помпозна и безполезна сграда (''folly'')]]
Друг вид „замъци“ - декоративните мними замъци ({{lang-en|folly}}) или само руини, построени изкуствено, но така, че да приличат на истински останки, също са отличителен белег за този период. Те се строят по принцип в аристократичните градини и [[парк]]ове, за да привличат окото и интереса на посетителите. Строят се и скъпи, но безполезни сгради, които не са част от планирания ландшафт, а като че ли просто си се издигат безсмислено. Всички тези конструкции използват елементи от архитектурата на замъците като кули и зъбци, но нямат военна стойност.<ref>Friar (2003) - стр. 17</ref>
| |||