Разлика между версии на „Преображенски манастир“

редакция без резюме
(букви)
През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на [[Търново]] в края на 14 в. След падането на [[България]] под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а впоследствие е разрушен напълно.
 
На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през [[1825]] г. от рилския монах отец [[Зотик]], който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през [[18841834]] г. и е възложен на [[Димитър Софиялията]]. Заради участието си във [["Велчова завера"]] от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през [[1837]] г. се заема Уста [[Кольо Фичето]]. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник [[Захарий Зограф]] от [[Самоков]]. Строителство в Преображенския манастир продължава активно до [[1863]] г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след [[Освобождението]], Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
 
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] в [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] в [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон]] и др. В манастира се замонашва сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
592

редакции