Разлика между версии на „Преображенски манастир“

редакция без резюме
[[КартинкаFile:M.Preobrajenski manastiri0101.jpgJPG|мини|дясно|250 п|Преображенският манастир]]
[[Файл:Preobrajenski manastiri01.jpg|мини|дясно|250 п|Църквата "Св. Преображение Господне" и камбанарията с часовника]]
[[Файл:Koleloto na zhivota.jpg|мини|дясно|250 п|Стенописът на [[Захарий Зограф]] ''Колелото на живота'']]
'''Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“''' - край Велико Търново
е [[България|български]] [[ставропигия|ставропигиален]] [[манастир]], разположен в Дервентския пролом на река [[Янтра]] на 7 км северно от [[Велико Търново]].
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От [[Велчовата завера]] в [[1835]] г. до [[Априлското въстание]] в [[1876]] г., е подслон за много революционни дейци - [[Филип Тотю]], [[Ангел Кънчев]], поп [[Харитон]] и др. В манастира се замонашва сподвижникът на [[Васил Левски]] - отец [[Матей Преображенски]], а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на [[Руско-турска освободителна война]] манастирът е превърнат в [[болница]]. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
 
Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати в първата половина на 19 век от [[Кольо Фичето]]. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В [[1891]] г. е завършен гробищния параклис "Възкресение Лазарово", а в [[1894]] г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
 
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа [[Захарий Зограф]] и датират от 1849 - 1851 г. Наред със славянските просветители св.св. [[Кирил и Методий]], Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
 
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 - 1851 г. Наред със славянските просветители св.св. [[Кирил и Методий]], Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
 
Църковният иконостас е създаден през [[1838]] г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и [[Станислав Доспевски]]. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.
 
Преображенският мъжки манастир е постоянно действащ.
 
 
==Галерия==
<gallery>
Image:M.Preobrajenski 01.JPG
Image:Koleloto na zhivota.jpg
Image:M.Preobrajenski 07.JPG
Image:M.Preobrajenski 12.JPG
Image:M.Preobrajenski 14.JPG
Image:M.Preobrajenski 19.JPG
Image:M.Preobrajenski 21.JPG
Image:M.Preobrajenski 27.JPG
</gallery>
 
==Източници==
Стефанов, П., йером. Библиотеката на Преображенския манастир. - Език и литература, 1981, № 4, с. 90-103.
[[Файл:Pirogov.jpg|250px|right|thumbnal|]]
 
== Външни препратки ==