Ренесансова архитектура: Разлика между версии

[[Image:Temple Of Vesta ~ Rome.jpg|thumb|240px|[[Храмът на Веста]], Рим, 205 година. Като един от важните храмове на Древен Рим става модел за Темпието на Браманте]]

'''Ренесансова архитектура''' се нарича архитектурата в периода от началото на ХV век до края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Стилът се наблюдава в различни региони на Европа, където е имало осъзнато използване и развитие на елементи от материалната култура и начина на мислене характерни за [[Древна Гърция|древногръцки]]я и [[Древен Рим|древноримски]] периоди.

Ренесансовият стил поставя ударение на симетрията, пропорциите, геометрията и равномерната повтаряемост на определени части, както е прилагано в архитектурата на [[античност|класическата античност]] и по-специално архитектурата на Древен Рим от която са запазени значителен брой примери. Систематичното и равномерно разполагане на [[колона|колони]], [[пиластър|пиластри]] и [[щурц]]ове също както и използването на полукръгли [[арка|арки]], [[купол]]и, [[ниша|ниши]] и [[едикула|едикули]], заменят по-усложнената пропорционална система и несиметричните профили и силуети на [[Средновековие|средновековните]] сгради.

Албумът с подбрани чертежи и рисунки -&nbsp;— Édifices de Rome moderne; ou, Recueil des palais, maisons, églises, couvents et autres monuments (Сградите на модерен Рим), публикуван през 1840 година от Пол Летароуили, също изиграва важна роля във възраждане на интереса към този период.<ref>Erwin Panofsky, ''Renaissance and Renascences in Western Art'', (New York: Harper and Row, 1960) </ref>

Въпреки, че в други направления на изкуството се говори за "предренесанс", като период от втората половина на ХІV век, това обикновеннообикновено не се отнася до архитектурата. Суровите икономически условия през този период не дават резултат в построяването на сгради, които могат да се определят като ренесансови.

С термина "ренесанс" в историята на архитектурата се обозначава периода от 1400 година до 1525 година за Италия, като ренесансът за останалите европейски региони се определя до 1600 година, което се обяснява и с по-късното му започване там.

През този период, концепциите за архитектурния ордер се проучват и се дефинират правила за прилагането им. Изучаването на класическата античност довеждат до възприемане на класическия детайл и орнаменти. Пространството, като елемент от архитектурното произведение, е утилизирано по различен начин от предходното Средновековие. Организира се по логиката на пропорцията -&nbsp;— формата и ритъмът са въпрос на геометрия вместо създаваните повече интуитивно средновековни сгради. Водещ пример за това е базиликата Сан Лоренцо (1419-1459) във Флоренция от архитекта [[Филипо Брунелески]].

Като нов архитектурен стил, разпространен и извън границите на Италия, много от другите страни развиват вид от проторенесансов стил преди построяването на напълно формулираните ренесансови сгради. Всяка страна прибавя собствините си традиции към новия стил, така че се получава разнообразие в архитектурата на различните региони.

В Италия, еволюцията на ренесансовата архитектура достигнала до маниеризма с работите на Микеланджело, Гуилио Романо и Андреа Паладио, довежда до развитието на бароковия стил в който същият архитектурен речник е използван в различна реторика.