Уикипедия

Военна доктрина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Dmitry Medvedev near Yury Dolgorukiy submarine.jpg|thumb|420px|Президентът на Русия [[Дмитрий Медведев]] залага във военната си доктрина от 2010 г. на аналогичната концепция на [[Третия Райх]] за развитието на силен и най-модерен подводен военен флот като стратегическо приемущество в океаните на Евразия над Америка при провеждането на геополитиката си (на снимката [[държавен глава|държавния глава]] е на борда на последната произведена подводница по [[проект "Борей"|проекта "Борей"]], т.е. с кодово наименование "[[Борей|северен вятър]]")]]
{{обработка|форматиране и препратки}}
'''Военната доктрина''' е декларация за държавната [[политика]] в областта на [[гражданин|гражданска]]та и [[общество|обществена]] [[сигурност]]. Тя представлява [[система]] от официални становища и позиции очертаващи [[геостратегия|геостратегическата]] насока на [[велики сили|великите сили]] и/или задаването на посоката на военното строителство за подготовката на [[държава]]та и [[въоръжени сили|въоръжените й сили]] за [[война]], включая начините и формите за водене на бойните действия и [[гражданска защита|гражданската защита]] на населението й.
 
== Значение ==
Всички военни [[доктрина|доктрини]] на [[Съединени американски щати|САЩ]] автоматично стават доктрини и на НАТО.
Военната доктрина е идеологическа основа за цялата военна и политическа дейност на държавата (т.е. за военната политика на страната), като същевременно е една от посоките за общата политика на държавата или за [[геополитика]]та на великите сили с техните политически партии, обществени организации и институции. Военната доктрина засяга интересите на всички държавни институции, [[Гражданско общество|гражданското общество]] и отделните граждани.
 
== Факторинг ==
'''Доктрина на атомния монопол''' – Америка е единствената държава, която притежава атомно оръжие.▼
Отделните аспекти на военната доктрина се формират и варират в зависимост от изповядваната или застъпваната [[идеология]], (гео)политика, социалноикономическата система на страната, нивото на развитие на производителните сили, новите научни постижения и технологии и естеството на очакваната война.
[[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] се насочва към разработване и произвеждане на собствено атомно оръжие.▼
От [[1945]] г. до [[1949]] г. единствено [[Съединени американски щати|САЩ]] притежават атомни оръжия. [[1949]] г.- руска информациона агенция съобщава, че [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] е произвел [[атомно оръжие]]. Тогава се навлиза в нов етап:▼
 
== Обхват ==
[[1950]] г. - [[1951]] г. се оформя нова доктрина – “'''доктрина на масирано възмездие'''”-предполага се , че първият ядрен удар ще дойде от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] (според САЩ) и САЩ ще трябва да отвърне на удара – възмездие. Атаката ще бъде масирана, тъй като САЩ ще използва цялото количество ядрено оръжие с което разполага. Предполага се, че и СССР ще използва цялото количество ядрени оръжия, с което разполага.
Защитата на [[национална сигурност|националната сигурност]] е по-широкото [[понятие]] поглъщащо "военната сигурност" на страната. Военната сигурност на страната е само един от аспектите на националната сигурност гарантиращ, че държавата е в състояние да участва и/или да отрази войната започната от нея или срещу нея.
Т.е. през този период се предполага размяна на ядрени удари с огромно количество. Това е най – опасния етап.
 
== Източници ==
През този етап САЩ започва да осъзнава опасността от използването на ядрено оръжие.
Доктринални източници по въпросите на военната доктрина в една или друга форма се отразяват в различни държавни документи и актове, сред които:
Първата оценка е на Хенри Кисинджър, който публикува през [[1957]] г.своята книга “Ядрени оръжия и американска външна политика”.Там той казва че голямото количество ядрено оръжие не гарантира голяма сигурност, тъй като то предполага ответното действие и на другата страна. Т.е. натрупването на ядрени оръжия – предполага ответна реакция – в натрупване на ядрени оръжия и от другата страна.
# [[Конституция]]та на страната;
# [[Концепция за националната сигурност|Концепцията за националната сигурност]];
# [[Външнополитическа доктрина|Външнополитическата доктрина]];
# Различни [[нормативен акт|нормативни актове]] като [[закон]]и и др.;
# Документи от военен характер като военни планове и т.н.
 
Теоретичната основа на военната доктрина се задава във военните академии и училища, където се изучават разни военни предмети като стратегия, тактика и други свързани в една или друга степен в различен аспект с доктриналната основа на военното учение.
Няколко години по–късно (през които съветския съюз вече е пратил човек в космоса) - [[1957]] г. СССР вече има ракетоносители, които могат да пренесат ядрени бойни глави до САЩ (военната гледна точка на човекът в космоса). Тогава САЩ загубва своята неуязвимост (защото на тяхна територия никога не се е водила война). За пръв път в края на 50-те години те губят това самочувствие. Именно тогава се правят преценки за възмездието. Това става най-вече по времето на Кенеди.
 
== Различни военни доктрини през ядрената епоха след Световните войни ==
'''Доктрина на гъвкаво реагиране''' - идеята е да не се използва цялото количество,а отделните държави да реагират по – гъвкаво и да се използват по – ограничени количества ядрени оръжия. Не да се използва цялото количество атомно оръжие, а останалите държави да избягват масираната употреба, т.е. да се избегне масираното използване.
От значение за глобалната сигурност са военните доктрини на великите сили и в частност на [[ядрени сили|ядрените сили]].
=== Ретроспекция на военните доктрини на САЩ и СССР от времето на Студената война ===
В исторически аспект след създаването на ядреното оръжие, САЩ и СССР разработват, утвърждават и следват:
 
▲1. '''ДоктринаДоктрината на атомния монопол''' – АмерикаСАЩ еса единствената държава, която притежава атомно оръжие.
В рамките на тази доктрина се появява и доктрината на малките войни, т.е. се цели да се избягва войната между САЩ и СССР, а например да се подкрепят военните действия във Виетнам. Все повече се подкрепя идеята, че ако ще има сблъсък между Изтока и Запада, той да бъде в Азия,тъй като при подобен конфликт в Европа това би довело до трета световна война.
▲: [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] се насочва към разработване и произвеждане на собствено атомно оръжие.
▲: От [[1945]] г. до [[1949]] г. единствено [[Съединени американски щати|САЩ]] притежават атомни оръжия. През [[1949]] г.- руска информациона агенция[[ТАСС]] съобщава, че [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] е произвел [[атомно оръжие]]., Тогаваслед секоето навлизамеждународните отношения и военното противопоставяне между водещите велики сили на "[[голямата шахматна дъска]]" навлизат в нов етап при който:
: От [[1950]] г. - [[1951]] г. се оформя новата военна доктрина на САЩ, станала известна като
 
2. '''Доктрината на масирано възмездие''', в и с която се предполага, че първия ядрен удар ще дойде от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] (според САЩ) и САЩ ще трябва да отвърне на удара нанасяйки на агресора възмезден свой такъв. Според американските външнополитически и военни анализатори от този период, атаката ще бъде масирана, и САЩ ще бъдат принудени да използва цялия си ядрен арсенал във възмездния удар срещу главния си военен противник. Презумирало се е от американските анализатори и експерти, че СССР ще използва при първия си ядрен удар цялото количество ядрени оръжия с което разполага. Обобощено през този период се предполага размяна на ядрени удари с целия ядрен арсенал с който разполагат страните, т.е. това е най–опасния етап в хода на [[студената война]] в който е била застрашена световната сигурност, а с това и бъдещето на човечеството и цивилизацията въобще. През този етап в САЩ започва вразумяване и осъзнаване на опасността от използването на ядрено оръжие при един глобален военен конфликт. Това е периода от [[Корейска война|Корейската война]] до [[Карибска криза|Карибската криза]] при която с успех са усмирени т.нар. ястреби в американската политика и сред военните. Първата оценка по въпроса за опасността от гибел на човечеството и цивилизацията следствие от [[ядрена война]] е на [[Хенри Кисинджър]], който я публикува през [[1957]] г. в своята книга “Ядрени оръжия и американска външна политика”. В нея авторът изразява мнението си, че натрупването на голямо количество ядрено оръжие не може само по себе си да гарантира голяма национална сигурност на САЩ, тъй като то предполага ответното действие и от/на другата страна, т.е. натрупването на ядрени арсенали и оръжия предполага и ответната огледална реакция изразяваща се също в натрупването на ядрени оръжия и от другата страна което на практика довежда до надпревара във въоръжаването, от която единствено печели военнопромишления комплекс на страните и в частност този на САЩ.
Първата такава война е войната в Корея от [[1950]] г. до [[1953]] г.
: Няколко години по–късно, през първата половина на 60-те години на 20 век, когато вече Съветския съюз е изпратил човек /[[Юрий Гагарин]]/ в космоса, разработил е стабилни ракетоносители, които могат да пренесат ядрени бойни глави до САЩ (военната гледна точка на човекът в космоса), САЩ загубват постепенно предишната си своя самоувереност и чувство за неуязвимост от гледна точка на междуконтиненталната отдалеченост и разстоянията (защото и исторически на тяхна територия никога не се е водила Световна война). За пръв път тази загуба на самочувствие и самоувереност се констатира в края на 50-те години на 20 век. Именно оттогава започва да се прави преоценка на предходната военна доктрина за възмездието. Тази преоценка се осъществява по време на президенстването на [[Джон Кенеди]] и е в резултат от избухналата Карибска криза която поставя на карта световната сигурност, а човечеството никога дотогава и насетне не е било по близо да ръба на своята гибел следствие от ядрена война между водещите сили по времето на Студената война. Точно тогава се появява и следващата се военна доктрина на САЩ.
 
3. '''Доктрината на гъвкаво реагиране''', която се изразява в [[концепция]]та да не се използва целия ядрен арсенал при пряк военен конфликт между страните, а отделните държави да реагират по–гъвкаво и да използват в ограничен мащаб част от своите количества ядрени оръжия. С този наивитет се цели избягването чрез отказ от масирано използване на ядрено оръжие. Доктриналната [[хипотеза]] се гради на [[презумпция]]та за водене на т.нар. ''малки войни'', т.е. за ограничените военни конфликти които се налагали от само себе си според американските военни стратези, понеже иначе щяло да се стигне до неминуема всеобща гибел. В рамките на тази военна концепция се появява и
 
4. '''Доктрината на малките войни''' посредством която се цели да се избяга прекия военен конфликт между САЩ и СССР, като например се подкрепят разни авантюри като американските военни действия във Виетнам по време на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. По-това време все повече [[индоктринация|индоктринално]] се налага на общественото мнение идеята, че ако ще има сблъсък между Изтока и Запада, той трябва да бъде в [[Азия]], понеже при подобен "малък конфликт" в Европа това би довело до [[Трета световна война]]. Началото на последвалите Корейската и Виетнамска войни в Азия се следват от [[Война в Персийския залив|войните в Персийския залив]] на фона на постоянно тлеещия Арабско-израелски конфликт, а след [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите на територията на САЩ]] е обявена идеологически и индоктринално и [[война в Афганистан (от 2001)]]. Междуврменно в Европа избухват последователно [[войни в бивша Югославия]], [[Чеченски конфликт|конфликт в Чечня]] и [[война в Грузия]] между сепаратистите от [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]] от една страна и централното грузинско правителство в [[Тбилиси]].
 
=== Военни доктрини на водещите световни сили след края на Студената война ===
След падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], ознаменувано от [[договор "Две плюс четири"|договора "Две плюс четири"]], СССР се разпада или по-точно разпуска под формата на общност наречена [[ОНД]]. Русия възстановява своята самостоятелност и независимост от периода преди [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. През последвалия [[Августовски пуч|Августовския пуч]] над 20-годишен период страната сменя три последователни военни доктрини, като първите две имат ясно изразен отбранителен характер, а последната от февруари 2010 г. не носи ясно изразен отбранителен или настъпателен характер, а по-скоро преследва възстановяване на предходното геополитическо влияние в [[Евразия]] на [[Третия Рим]].
 
== Източници ==
* [http://www.airpower.maxwell.af.mil/airchronicles/aureview/1979/may-jun/lind.html%20Military%20Doctrine,%20Force%20Structure,%20and%20The%20Defense%20Decision-Making%20Process http://www.airpower.maxwell.af.mil/airchronicles/aureview/1979/may-jun/lind.html Military Doctrine, Force Structure, and The Defense Decision-Making Process]
 
== Вижте също ==
* [[Геостратегия]]
* [[Стратегическо планиране]]
* [[Геополитика]]
* [[Голямата игра]]
* [[Военна доктрина на Руската федерация]]
* [[Военна доктрина на САЩ]]
* [[Военна доктрина на Република България]]
 
[[Категория:Военна наука]]
[[Категория:Геостратегия]]
[[Категория:Геополитика]]
 
[[de:Militärdoktrin]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Военна_доктрина“.