Дионис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ |
+ |
||
Ред 1:
[[Картинка:Dionysos_Louvre_Ma87.jpg|мини|left|Дионис, Лувъра]]
{{Олимпийски богове}}
'''Дионис''' (грц. Διόνυσος; лат. Bacchus - Бакхус, Бакх) е [[древногръцка митология|древногръцки]] [[бог]] на възраждащата се и умиращата природа, на [[вино]]то, [[лозарство]]то и веселието. Почитан е и в [[Древен Рим|Древния Рим]] ('''Бакхус''', '''Либер'''), в [[Тракия]] и във [[Фригия]] ('''[[Сабазий]]'''). Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат [[дионисии]], в Рим — [[вакханалии]], в Тракия — [[розалии]].
Дионис, един от главните богове в гръцкия [[пантеон]], е син на [[Зевс]] и на [[Семела]], съпруг на [[Ариадна]]. Семела е [[тива]]нска принцеса, името на която някои автори изваждат от трако-фригийски Земело - Земя. Когато ревнивата [[Хера]] разбира, че Семела (смъртна жена, по другата версия - богиня на земята) е бременна от Зевс, тя й се явява като старица и посява в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото й дете, като накарала Семела да моли Зевс да й докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещава, да не го моли за това, защото няма смъртен, който да види бог и да остане жив, но накрая отстъпва пред молбите й. Семела загинала от пламъците на [[Перун]]а. Зевс спасява нероденото дете, като го слага вътре в бедрото си. Няколко месеца по-късно се ражда Дионис, който по-късно я изважда от [[ад]]а и прави безсмъртна. ▼
▲Дионис, един от главните богове в гръцкия [[пантеон]], е син на [[Зевс]] и на [[Семела]], съпруг на [[Ариадна]] - [[крит]]ската богиня-майка. Семела е [[тива]]нска принцеса, името на която някои автори изваждат от трако-фригийски Земело - Земя. Когато ревнивата [[Хера]] разбира, че Семела (смъртна жена, по другата версия - богиня на земята) е бременна от Зевс, тя й се явява като старица и посява в нея съмнението, че именно бог е бащата на нероденото й дете, като накарала Семела да моли Зевс да й докаже, че е бог и да покаже силата си. Зевс я увещава, да не го моли за това, защото няма смъртен, който да види бог и да остане жив, но накрая отстъпва пред молбите й. Семела загинала от пламъците на [[Перун]]а. Зевс спасява нероденото дете, като го слага вътре в бедрото си. Няколко месеца по-късно се ражда Дионис, който по-късно я изважда от [[ад]]а и прави безсмъртна.
Според друга версия Дионис е син на [[Зевс]] и [[Персефона]]- владетелката на подземното царство. Ревнивaта Хера отново се опитва да убие детото, този път като изпраща [[титани]]те да разкъсат детето, като го примамят с играчки. Титаните се страхуват, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследват. При това Дионис претърпява различни метаморфози - превръща се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсват и изяждат части от тялото му. Зевс изпепелява с мълнията си титаните и от тяхния прах се раждат хората. Това схващане е основата на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионисий, тоест божествена същност. [[Атина]] и [[Деметра]] успяват да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използва сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставя в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис "дважди роден". Някъде се казва, че Зевс дава на Семела за изяде сърцето на бебето, за да забременее. ▼
На повторното раждане и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него. Те се проявяват и до днес в народните празненства, свързани с лозарството.▼
▲Според друга версия Дионис е син на [[Зевс]] и [[Персефона]]- владетелката на подземното царство, или на Семела. Ревнивaта Хера отново се опитва да убие детото, този път като изпраща [[титани]]те да разкъсат детето, като го примамят с играчки. Титаните се страхуват, че Дионис ще наследи трона на Зевс и го преследват. При това Дионис претърпява различни метаморфози - превръща се в лъв, бик, козел, пантера и др. Титаните го разкъсват и изяждат части от тялото му. Зевс изпепелява с мълнията си титаните и от тяхния прах се раждат хората. Това схващане е основата на Дионисовите мистерии, тъй като се смятало, че във всеки човек е заложена частичка от Дионисий, тоест божествена същност. [[Атина]] и [[Деметра]] успяват да спасят сърцето на малкия Дионис. Зевс използва сърцето, за да възстанови тялото му, като го поставя в утробата на Семела. Оттук и наричат Дионис "дважди роден". Някъде се казва, че Зевс дава на Семела за изяде сърцето на бебето, за да забременее.
Още [[Омир]] разказва легендата за [[Ликург]], по-късно споменаван като цар на тракийското племе [[едони]], който е настроен враждебно към новия божествен цар. Дионис се уплашил от неговия вик и скрил в лоното на [[Тетида]]. По-късно Дионис с войската си пленява Ликург и го ослепява. По други версии му вдъхва лудост и Ликург убива сина си [[Дриант]] с брадва, мислейки че подрязва лоза или бил разкъсан от конете си на върха на планина. На мястото на Ликург Дионис поставя [[Харопс]], който му издал тайните на Ликург. От тази царска династия, която наследява и тайните на Дионисовите мистерии, произлиза и [[Орфей]]. После Дионис отива в [[Тива]] и там също сменя старата династия. Следван винаги от [[тиас]] - спътници, най-често жени, Дионис завладява разни страни, в които жените преминават на негова страна, опълчват се срещу мъжете си, които напускат градовете и бродят из планините, обхванати от вакхическа лудост.
▲На повторното раждане и метаморфози в различните версии се отдава мистично значение. Те са основната причина за култа на Дионис и мистериите, свързани с него
== Произход на култа ==
Line 12 ⟶ 16:
== Почитание в [[Тракия]] ==
Според древните извори култът на Дионис в Тракия се отличавал от този в Гърция. Монети на тракийски царе ([[Аматок]], [[Медок]] и др.) често изобразяват символи на Дионис - гроздове, двойна брадва, или самия Дионис.
• като слънчев бог - преди всичко в Тракия, широко засвидетелстван култ. [[Макробий]] пише, че за траките Дионис и слънцето са един и същ бог.
• [[Сабазий]] - форма на тракийския Дионис▼
• като прорицател; култ само в Тракия, свързан с [[Марон]], [[Резос]], Орфей и др. Сближава се по този начин с култа на [[Аполон]]. Възможно е, че под тракийско влияние в светилището на Аполон в [[Делфи]] запчва да се почита и Дионис, който замества там Аполон през зимните месеци. [[Херодот]] и Макробий пишат за храм на Сабазий/Дионисий на върха на най-вискоката планина. Според Херодот тамошните жреци давали предсказания, подобно на тези на Пития в Делфи. Според Макробий храмът бил с кръгла форма и отвор на тавана, което говори и за слънчев култ.
• [[Александър Велики]] се обявява "Нов Дионис" в походите си към Мала Азия. Той, както и [[Октавиан]] Август, получават династични предсказания именно в светилището на Дионис в Делфи.
• официален култ в [[Севтополис]].
== Изображения ==
Line 24 ⟶ 32:
От края на 5 в. пр.н.е. и особено от 4 в. пр.н.е. - младеж с дълги коси, високи обувки, много често с преметната през рамо сърнешка или пантерова кожа и атрибути: тирс, чаша, бръшлян, [[лоза]], [[фалос]].
Изображения на Дионис се срещат в тракийското изкуство още преди римската епоха: Русе, Боровско съкровище (сватба с Ариадна), Панагюрско съкровище (с менадата Ериопа и вакханки) и др. Изобразява се по-често през римско време и то на оброчни плочки - юноша с вдигната край главата ръка, наоколо Пан, сатири, пантера и др. Най-интересният тип на Дионис е изобразен на оброчни плочки от [[Мелник]] - конник, според надписа "Асдулео", със спътници под лоза. Релефът на една плочка изобразява намирането на Ариадна на о. [[Наксос]].
'''Спътници''': [[Пан]], [[менада|менади]], [[сатир]]и, [[силен]]и.
Line 29 ⟶ 39:
'''Свещени животни''': [[бик]], [[козел]], [[сърна]], [[пантера]], [[лъв]], [[магаре]].
'''Литература и източници'''
* Г. Михайлов, Траките, С. 1972, с. 222-228
* Енциклопедия на изобразителните изкуства на България, т. 1, С. 1980, с. 248-249
===Вижте също===
| |||