Translatio imperii: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 14:
Тези монархии трябвало да властват до [[края на света]] (виж [[есхатология]]), а последна се явява империята на [[SPQR]] от вечния град. По времето на Йероним, в [[тракт]]ата си "[[Против Симах]]" [[Аврелий Климент|Аврелий Пруденций Климент]] разглежда победиификацияте на [[Римска империя|Римската империя]] като предпоставка за идването на [[Христос]] и за утвърждаването на [[християнство]]то. Тези схващания се подемат от теолозите по-сетне в опит да се наложат [[провиденциализъм|провиденциалистически разбирания]] за историческия процес, за което допринася и периодизацията на световната история направена от [[Августин Блажени]] в неговата книга "[[За Божията държава]]".<ref>{{cite book |last= Николов |first= Йордан |authorlink= Йордан Николов |title= Увод в общата медиевистика, стр. 47-49 |year= 1994 |publisher= БАН, ISBN 954-430-232-8 }}</ref>
През 1145 г. в своята "Хроника" [[Отон Фрайзингски]] (1113-1158) внася съществена модификация в концепцията за транслирането на империята. Според него пренасянето на империята преминава от [[римляни]]те във [[византийци]]те, от византийците към [[франки]]те, от франките към [[лонгобарди]]те и от лонгобардите към тевтонските франки, т.е. към [[тевтонци]]те. От контекста на извършените пресмятания [[Карл Велики]] се оказва пряк приемник на [[Октавиан Август]], идея изказана още от [[Марцелин]] и добре дошла на [[Фридрих Барбароса]] в [[спор]]а му за първото място сред римляните с [[Исак II Ангел]]. Идеолозите на папството свързват пренасянето на империята с папа [[Лъв III]] (795-816), който през 800 г. поставя императорската римска корона върху главата на Карл Велики, предавайки символично по този начин империята от ръцете на рмляните в ръцете на германците. Разбира се, по-късно е създадена и специална документация, която фалшифицирала историческата действитлност за това предаване чрез коронясване, но по-това време подобни интерполации се приемали за нещо нормално с цел и оглед легитимация на династически и наследствени права. По-сетне [[Готфрид Витербски]] и [[Тома Аквински]] допълват и дообосновават тази западна теза за транслирането на империята.
След [[залез и упадък на Римската империя|залеза и упадъка на Римската империя]] с [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[османци]]те, папа [[Сикст IV]] построява вечния дом на [[Тора|Мойсеевия закон]] - [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] като убежище на [[дух]]а, като междувременно е уредил подробностите около светското наследство при преноса на империята, съдействайки за сключването на династичен брак между племенницата на последния римски император [[Константин XI Драгаш]] - [[София Палеологина]] и владетеля на [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]] - [[Иван III (Русия)]]. Двамата владетели на изтока се явяват баба и дядо на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]], който полага и фундамента на [[Третия Рим]].
| |||