Translatio imperii: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 16:
След като през [[476]] г. [[Аларих]] сваля от престола [[Ромул Августул]] изпраща знаците на върховната власт от [[Западна Римска империя|Западната империя]] на [[Зенон]]. Впоследствие [[Юстиниан Велики]] гради [[Света София (Константинопол)|Света София]], смазва [[въстанието "Ника"]], [[кодификация|кодифицира]] [[римско частно право|римското частно право]] в [[Корпус юрис цивилис]] и изрича сакралната реплика "[[Соломоне, аз те надминах!]]" при освещаването на патриаршеската катедрала в [[Новия Рим]] носеща името на [[Света София]]. Според авторитетния [[византология|византоложки]] [[триумвират]] - [[Робърт Грейвс]], [[Арнолд Тойнби]] и [[Георгий Острогорски]] това върховно цивилизаторско и историческо съчетание за европейската култура на елинското древногръцко културно наследство и древноримската имперска държавна традиция с християнската религия в едно неразривно цяло е ознаменувано от откриването на [[Животворен кръст|Животворния кръст]].
 
През 1145 г. в своята "Хроника" [[Отон Фрайзингски]] (1113-1158) внася съществена модификация в концепцията за транслирането на империята. Според него пренасянето на империята преминава от [[римляни]]те във [[византийци]]те, от византийците към [[франки]]те, от франките към [[лонгобарди]]те и от лонгобардите към тевтонските франки, т.е. към [[тевтонци]]те. От контекста на извършените пресмятания [[Карл Велики]] се оказва пряк приемник на [[Октавиан Август]], идея изказана още от [[Марцелин]] и добре дошла на [[Фридрих Барбароса]] в [[спор]]а му за първото място сред римляните с [[Исак II Ангел]]. Идеолозите на папството свързват пренасянето на империята с папа [[Лъв III]] (795-816), който през 800 г. поставя императорската римска корона върху главата на Карл Велики, предавайки символично по този начин империята от ръцете на римляните в ръцете на [[германци]]те. Разбира се, по-късно е създадена и специална документация, която фалшифицирала историческата действитлностдействителност за това предаване чрез коронясване, но по-това време подобни интерполации се приемали за нещо нормално с цел и оглед легитимация на династически и наследствени права. По-сетне [[Готфрид Витербски]] и [[Тома Аквински]] допълват и дообосновават тази западна теза за транслирането на империята.
 
След [[залез и упадък на Римската империя|залеза и упадъка на Римската империя]] с [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[османци]]те, папа [[Сикст IV]] построява вечния дом на [[Тора|Мойсеевия закон]] - [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] като убежище на [[дух]]а, като междувременно е уредил подробностите около светското наследство при преноса на империята, съдействайки за сключването на династичен брак между племенницата на последния римски император [[Константин XI Драгаш]] - [[София Палеологина]] и владетеля на [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]] - [[Иван III (Русия)]]. Двамата владетели на изтока се явяват баба и дядо на първия руски [[цар]] - [[Иван Грозни]], който полага и фундамента на [[Третия Рим]].