Букви и звукове в българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
към версия на Надина |
|||
Ред 3:
{| class="wikitable"
|+ В
! 6 гласни
Ред 11:
| '''твърди''' – б, в, г, д , ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш '''и меки''' – б', в', г', д', з', дз', к', л', м', н', п', р', с', т', ф', х', ц', й.
|}
== Според звуковата си характеристика съгласните се делят на: ==
звучни – б, в, г, д, ж, з , дж, дз
беззвучни – п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц
*Съгласните, при които преобладава повече тон, отколкото шум наричаме сонорни. Това са: л, м, р, н, й. Съгласната й е винаги мека.
*Съгласните ж, ч, ш са винаги твърди, т.е. нямат меко съответствие.
*Буквите я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] не означават отделни гласни, а са съчетания от звукове.
това са те
== Буквите ю, я, щ не означават отделни гласни, а съчетания от: ==
Line 23 ⟶ 30:
* ш + т - щ свете'''шт''' светещ (във всички позиции).
== Някои изговорни правила, които трябва да запомните: ==
1. Буквата а се произнася а след гласна олимпиада, след твърда или сонорна съгласна вана, жена, вила и в членувани форми от ж. р. радостта, любовта
2. Буквата а се произнася ъ след твърди съгласни в глаголни окончания пишъ, и в членувани форми от м. р. градъ, диамантъ.
*Единствената буква в българския език, която няма звукова стойност, а означава мекост на предходна съгласна е ь.
*Съчетание от две букви с един звук – '''дж''' и '''дз'''.
[[Категория:Фонетика и фонология]]
| |||