Разлика между версии на „Катул“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне: hy:Կատուլլուս)
'''Гай Валерий Кату̀л''' ([[латински език|латински]]: ''Gaius Valerius Catullus'') е римски поет от [[1 век пр.н.е.]]
 
Роден е в град [[Верона]], провинция Цизалпийска Галия, през 87 пр.н.е.<ref>[[Свети Йероним|Св. Йероним]], ''Хроника'': (87 г. пр. Хр.) Gaius Valerius Catullus, scriptor lyricus, Veronae nascitur.</ref> в знатно семейство. Според [[Светоний]]<ref>[[Светоний]], ''Божественият Юлий'', 73.</ref> бащата на Катул бил в приятелски отношения с [[Юлий Цезар|Цезар]]. Около 60 пр.н.е. Катул се преселва в [[Рим]], където се сприятелява с историка [[Корнелий Непот]], поетите [[Лициний Калв]] и [[Хелвий Цина]] и оратора [[Квинт Хортензий|Хортензий Хортал]]. Влюбва се в [[Клодия]], сестра на [[Публий Клодий Пулхер|Клодий Пулхер]] и съпруга на [[ГайКвинт Цецилий Метел Целер]], която възпява в стиховете си под името Лесбия„Лесбия“. Въпреки знатния си произход и връзките си с представители на елита Катул страни от обществения живот и се отнася с насмешка към политическите борби в Рим. В стиховете си не се колебае да се подиграва със силните на деня като [[Юлий Цезар|Цезар]],<ref>Катул, XXIX; LVII; срв. [[Светоний]], ''Божественият Юлий'', 73.</ref> към когото отправя и следното двустишие:
:''Цезаре, вярвай, съвсем не желая на теб да се нравя,''
::''никак не искам да знам чер ли си, или си бял.''<ref>Катул, XCIII, прев. [[Георги Батаклиев|Г. Батаклиев]].</ref>
През 57 пр.н.е. Катул съпровожда приятеля си [[Гай Мемий|Гай Мемий Гемел]], който е назначен за управител на провинция [[Витиния]]. На връщане минава през Ретей в областта [[Троада]], за да почете гроба на брат си.<ref>Катул, CI; LXV.</ref> Умира в Рим, вероятно през 54 пр.н.е.
 
Катул е част от т.нар. „нови поети“ ([[латински език|латински]]: ''poetae novi'') или „неотерици“ (от [[старогръцки език|гръцкото]] ''neoteroi'' – „(по-)млади“). Това е група млади поети, които се противопоставят на владеещото [[римска литература|римската литература]] преклонение пред миналото и изконните римски ценности и по образеца на [[Елинизъм|елинистическите]] поети се обръщат към вътрешните преживявания и се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи таланта и начетеността им. Предпочитани са малките форми - [[лирика]], [[елегия|елегии]], [[епиграма|епиграми]], малки [[епос|епоси]] (епилиони). Самият Катул нарича произведенията си „шеги“ ([[латински език|латински]]: ''nugae'').