Закон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
 
'''Законът''' е нормативен акт на компетентен орган на [[Законодателна власт|законодателната (държавна) власт]].
 
Той съдържа общи (абстрактни) правила за поведение, насочени към неопределен брой субекти и имащи задължителна сила за тези субекти. Могат да се различат много видове правни норми, но основните видове са следните:
1.# задължаващи;
2.# забраняващи (императивни, повелителни);
3.# оправомощаващи;
4.# даващи права, свободи и привилегии на гражданите и техните организации.
 
Органът, който приема закони, се нарича с общото понятие "[[легислатура]]". Законите се приемат със специални процедурни правила, описани най-често в [[конституция]]та или вътрешния акт за организацията и дейността на парламента[[парламент]]а.
 
== България ==
Органът, който приема закони, се нарича с общото понятие "легислатура". Законите се приемат със специални процедурни правила, описани най-често в [[конституция]]та или вътрешния акт за организацията и дейността на парламента.
 
В България законите се приемат по усложнена процедура, която е гаранция за приемането на адекватни правни норми, които да уреждат или преуреждат обществените отношения и процеси.
 
Според сега действащата [[Конституция на Република България]] право на законодателна инициатива (т.е. на внасяне на законопроекти за обсъждане в [[Народното събрание]]) имат само 2 вида субекти:
* [[народен представител|народните представители]] и
* [[Министерски съвет|Министерският съвет]] (в лицето на ресорните [[министър|министри]] или като колективно тяло).
 
Веднъж, след като един законопроект е внесен в деловодството на Народното събрание, председателят на парламента определя водеща комисия измежду постоянните комисии на парламента. Критерий за това е предметът на законопроекта[[законопроект]]а - ако например законопроектът касае образователната реформа, водеща комисия ще бъде Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
 
След като е определена водеща комисия, е възможно законопроектът да бъде разглеждан и от други комисии, които биха могли да имат интерес от законопроекта. Например за Закона за министерството на вътрешните работи водеща комисия ще бъде Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, но проектозаконът ще бъде разгледан и от Комисията по бюджет и финанси (защото министерството по определение е съвкупността от материални активи и физически лица, назначени по служебно правоотношение в държавната администрация и притежаващи статута на държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител), Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите (защото в законопроекта са посочени начини за ограничаване на свободата на предвижване, както и на други права и привилегии на гражданите и чужденците на територията на Република България) и др.
Ред 41:
След като законопроектът бъде приет на първо четене (по принцип като цяло), председателят определя дата за второ четене. Тогава той се резглежда по текстове по процедурата на чл. 59. След това законопроектът се гласува и, ако се приеме, се подписва от председателя на НС и се изпраща на президента на Република България.
 
Президентът[[Президент на България|Президент]]ът има правото да върене законопроекта в НС, без да мотивира това си решение. След като е върнат, законопроектът се приема само с едно четене и президентът е длъжен да издаде указ за публикуване на законопроекта в „[[Държавен вестник]]“.
 
Законопроектът влиза в сила 3 дни, след като е публикуван в „Държавен вестник“, освен ако не е посочено друго в самия законоппроект.