|
'''Стендовият моделизъм''' е [[хоби]] при което се изработват [[мащаб]]но умалени статични модели. Целта е да се постигне максимална визуална прилика с прототипа без моделът да може да изпълнява или имитира функциите му.
{{авторски права}}
{{обработка|форматиране, МЕП, енциклопедичен език}}
Едва ли някога ще научим кой е първият човек, който е изработил от подръчни материали модел на къща, дърво, животно или друг човек... Но е факт, че изработването на умалени модели е неразривно свързано с човешката история, дори повече - може да се каже, че това е едно от най-древните забавни занятия. Умалени копия на лодки, кораби и каруци съпътстват голяма част от археологическите разкопки.
[[Файл:Scale_model_of_a_T-34_Model_1941.jpg|дясно|мини|Стендов модел на танк [[Т-34]]]]
С развитието на цивилизацията, обекти на моделирането стават къщи, катедрали, превозни средства - кораби, влакове, автомобили. Променя се и самата техника за изработване на моделите. В началото сам с подръчни материали, а впоследствие се появяват и предприемчиви търговци, които започват да произвеждат необходими части за изработката на модели. Предлагат се комплекти от заготовки, лепила и бои, с които да сглоби и оцвети все по-добри модели във все по-кратки срокове.
Изработените модели наричаме "стендови", понеже същите не са действащи, а са модели за статична експозиция. Оттам и изработването им се нарича "стендов моделизъм".
Моделирането на кораби придобива широка популярност преди Втората световна война, а с навлизането на самолета в ежедневието, същият става и желан обект за моделиране.
Развитие търпи и технологията на изпълнение. Първите следвоенни комплекти са изрязвани по шаблон от различни видове плътно и твърдо дърво. Прозрачните им части са били формовани с дървен калъп от нагрят листов ацетат. Моделистът е трябвало сам да дооформи двуизмерните детайли с помощта на различни видове инструменти и приложени в комплекта мащабни чертежи и напречни сечения. Изработват се и вакуумно формовани модели, които също са горещо формовани като мехури на пластмасови листове, а моделистът е трябвало да ги изреже и залепи. През петдесетте години на двадесети век се преминава към скъпият процес на шприцовото формоване. Моделистът вече разполага с триизмерно оформени пластмасови детайли, които се превръщат в готови модели много по-лесно от предшествениците си.
Скъпият процес на шприцово формоване и необходимостта производителите да възвърнат сравнително бързо капиталовложенията си, води до производството само на най-широко разпространените и известни типове самолети, за които е гарантиран масовия пазар. Това от своя страна води до паралелно развиване на т.нар."гаражни технологии". Една от тях е известното ни вече вакуумно формоване. Разбира се тук броят на произведените модели спада драстично, но пък моделистът получава възможност да изработи и много по-редки типове и модели самолети.
През шестдесетте и седемдесетте години на миналия век стендовият моделизъм се е превърнал в едно от най-масовите хобита. Производството е в ръцете на проспериращи фирми, а покрай развитото хоби израства и значителен брой производители на спомагателни материали. Появяват се специализирани списания, които публикуват обзори на нови моделни комплекти, подробни и добре онагледени статии с етапи на изработката, различни школи за всеки един етап от моделизма. Изграждат се клубове и започва провеждането на изложби и конкурси.
По това време стендовият моделизъм навлиза и в България. Но в средата на седемдесетте години стендовият моделизъм започва да губи позиции в конкуренцията си с новата мания - електронните игри. В този период свежи идеи в предлаганите сглобяеми комплекти влагат японците, които навлизат и в тази пазарна сфера. Те успяват да предложат много по-добро качество от това, на което са свикнали потребителите и завинаги спечелват по-зрелите моделисти, които остават верни на хобито си в този период на рецесия. За да останат на пазара, западните фирми също са принудени да повишат качеството на предлаганите модели. Спомагателните фирми започват да предлагат висококачествени смолни и фотоецвани допълнителни аксесоари.
За да имате истински модел обаче, не трябва да забравяме, че той трябва да запазва в някакво съответствие геометрията и размерите на своя първообраз. Числото, което показва колко пъти даден модел е намален спрямо първообраза си, наричаме "мащаб".
{{мъниче}}
[[Категория:Моделизъм]]
| 