Тревери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Треверите''' (лат. Treveri или Treviri, ед. ч.: Trever/ тревер) са [гали|галско]] [[племе]], най-известното от групата на [[белги]]те, което е населявало бреговете на река [[Мозел]] в днешна западна Германия. Живяли са между земите на [[нерви|нервите]], [[медиоматрики|медиоматриките]], [[реми|ремите]] и десния бряг на река [[Рейн]]. Археологични находки на келтските племена има от 3 до 1 в. пр. н.е. Особено от втората половина на 2 в. пр. н.е. и втората половина на 1 в. пр. н.е. треверите, както всички келтски племена са в разцвет — имат парично стопанство, занаяти и търговия. Строят се градове ([[Мартберг]], [[Отценхаузен]]), крепости ([[Валендорф]]) и села с отбранителни стени.
Главният им град е [[Августа Треверорум]] / Civitas Treverorum ([[латински език|лат.]] ''Augusta Treverorum'' — „Град на Август в страната на треверите“, днешният [[Трир]]), основан от император [[Август]] през 30 г. пр. н.е. Според [[Юлий Цезар]], който пръв ги споменава в своята [[История на войната с галите]] „Bellum Gallicum“ или „De bello galico“ ([[58 пр. н.е.|58]]–[[51 пр. н.е.]]) (I, 37; II 24; III 11; IV 6, 10; V 2-4, 24, 47, 53, 55, 58,; VI 2, 3, 5-9, 29, 32, 44; VII 63), те имали германски произход, но говорели на келтски. Съседните племена на [[сегни|сегните]], [[кондруси|кондрусите]] и [[ебурони|ебуроните]] зависели от треверите, които се управлявали от 113-те члена на техния [[сенат]], намиращ се в съюз с [[Рим]]. Славили са се с храбрата си конница. Подчиняват се на Цезар, но в [[54 г. до н. е.]] (вождът им [[Индуциомар]]
В Трир са намерени техни храмове и различни божества, особено женски. Делили са се на три класи: благородници, народ и роби. По-късно, към втората половина на 5 в., треверите биват асимилирани от немскоезичните [[франки]].
| |||