'''Паметник на културата''' в [[България]], съгласно българскотоЗакона за паметниците на културата и законодателствомузеите (ЗПКМ), е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.<ref>ЗПКМ, Чл.3</ref>
В България [[Национален институт за паметници на културата|Националният институт за паметници на културата]] (НИПК) прикъм [[Министерство на културата|Министерството на културата]] упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и по музейното дело<ref>ЗПКМ, Чл. 5 (1)</ref>.
Дейността на НИПК - изцяло бюджетна - започва през 1960-те год. като ИПК, разраства се през 1970-те год. с излизането на Закона за ПКМпаметниците на културата и следмузеите. След апогей в средата на 1980-те год. след промените в системата и в държавния бюджет понастоящемдейността на института естава символична, предимно контролна, а не реставраторска.
Министерството на културата обявява паметниците на културата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответният паметник на културата<ref>ЗПКМ, Чл. 4 (1)</ref>.
