Александър Мидендорф: Разлика между версии

Роден в [[Санкт Петербург]] (по други данни в Естляндска губерния) в семейство на директор на гимназия. Завършва средно образование в 3-та петербургска гимназия. Ваканциите Мидендорф прекарва сред природата в [[Естония]], където са заражда у него любовта към природата, развива способностите си на следотърсач, упоритост и неуморимост. Мечтата му е да стане натуралист и да пътешества в неизвестни страни. <br />

През 1832 постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет, като се увлича по зоология и други естествени науки. През 1837 завършва университета със степен доктор по медицина. За усъвършенстване на знанията и уменията си две години работи в университетите в [[Берлин]], [[Бреслау]], [[Виена]] и [[Хайделберг]] под ръководството на видни специалисти в областта на зоологията, ботаниката, геологията, антропологията и етнографията.<br />

От 1842 до 1845 по препоръка на Карл Бер извършва експедиция в [[Сибир]], която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]], [[Станови планини|Становите планини]], [[Алданско плато|Алданското плато]], западното крайбрежие на [[Охотско море]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]]. <br />

В началото на 1843 се спуска по [[Енисей]] от [[Красноярск]] до [[Туруханск]], а през април до [[Дудинка]]. От там тръгва на североизток, пресича езерото [[Пясино]] (735 кв.км), изкачва се по река [[Дудипта]] (687 км, десен приток на [[Пясина]]) и достига до долното течение на река [[Боганида]] (от басейна на [[Хатанга]]). Пресича от юг на север [[Северо-Сибирска низина|Северо-Сибирската низина]] и през юли достига до река [[Горна Таймира]]. Изследва цялото и&#768; течение (567 км) и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]], като в него открива остров. На север от езерото открива планината [[Биранга]] (1146 м). Спуска се по река [[Долна Таймира]] (187 км) и в края на август достига до [[Таймирски залив|Таймирския залив]] (76º 25` с.ш., 98º и.д.) на [[Карско море]]. В края на януари 1844 се завръща в [[Красноярск]]. <br />

През февруари тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]]. През април се придвижва до селището Амга, разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачва по река [[Учур]] (812 км, десен приток на [[Алдан]]), пресича [[Станови планини|Становите планини]] (2412 м) и достига до горното течение на река [[Уда]]. Спуска се по нея (ок.400 км) до [[Удски залив|Удския залив]] и продължава на изток покрай брега, като изсладва геологията на крайбрежието. Открива п-ов [[Тохареу]] (53º 45` с.ш., 138º 25` и.д.), вдаващ се в залива Академия и разделящ го на заливите Улбански и Николай. На изток от залива Николай открива хребета Мевачан (972 м). През ноември се връща обратно към устието на река [[Тугур]], изкачва се по нея на юг до големия и&#768; завой и на изток от нея открива късия хребет [[Магу]] (1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължава на юг, достига до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачва по един нейн десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (2326 м, продължение на [[Бурейнския хребет]]). Пресича хребета, достига до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спуска до устието на десния и&#768; приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачва се по Ниман и преминава в басейна на река [[Селемджа]]. Продължава на северозапад и в края на декември 1844 достига до река [[Зея]] при устието на десния и&#768; приток река [[Гилюй]]. От там завива на югазапад и в края на януари 1845 достига до [[Амур]]. Изкачва се по [[Амур]] и [[Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].<br />