Алексей Бутаков: Разлика между версии

'''Алексей Иванович Бутаков''' ([[19 февруари]] [[1816]] - [[28 юни]] [[1869]], Швалбах, [[Германия]]) руски военноморски деятел, [[контраадмирал]] (15 октомври 1867), един от първите изследователи на [[Аралско море]].<br />

Роден във фамилия свързана с морето. Баща му е вицеадмирал И. Н. Бутаков, служил при известния руски мореплавател [[Михаил Лазарев]]. Останалите му четири братя също стават военноморски офицери.<br />

През 1832, едва 16 годишен завършва Морския кадетски корпус и постъпва във флота. През 1838 е произведен в лейтенант и служи на фрегатите "Кастор" и "Богатир". От 1840 до 1842 извършил околосветско плаване по маршрута [[Кронщад]] - [[нос Добра Надежда]] - [[Камчатка]] - [[нос Хорн]] - [[Кронщад]] като командир на кораба "Або".<br />

Съвършенно владеейки няколко чужди езика Бутаков в оригинал чете трудовете на европейските историци и естествоизпитатели. Изучавайки трудовете на [[Александър фон Хумболт]] събудили интереса му към [[Аралско море]], представляващо в този момент бяло петно на географската карта.<br />

През 1848 Бутаков е назначен за началник на на експедицията, целта на която била изследването на [[Аралско море]]. За тази цел в [[Оренбург]] била построена шхуната "Константин" и в средата на годината била превозена на части и сглобена на брега на ворето. В списъка с участниците в експедицията фигурирал и бъдещия известен поет и художник [[Тарас Шевченко]], който по това време бил заточен в Оренбург за антиправителствена дейност.<br />

През лятото и есента на 1848 описал и картирал северните, западните и южни брегове на [[Аралско море]], като на 8 септември, на 45º с.ш. открил островите Възраждане (216 кв.км), Комсомолски, Константин и др. и установил понижаването на нивото на морето. През лятото на 1849 изследвал и картирал източния бряг със заливите Шевченко, Тущибас и Чернишов, полуостровите Каратуп и Куланди и островите Толмачов, Белинсхаузен и Лазарев. <br />

Още по време на експедицията на 27 януари 1849 Бутаков бил задочно приет за действителен член на Руското географско дружество. През 1850 на базата на изследванията проведени от експедицията Хидрографския департамент на Морското министерство издал първата сравнително точна карта на [[Аралско море]]. <br />

По-късните изследвания на [[Аралско море]] извършени от Бутаков преминавали едновременно с воденето на бойни действия по присъединяването на средноазиатските държави към [[Русия]] и Аралската флотилия участвала в тях. През 1855 изследвал долното течение на река [[Сърдаря]], през 1858-1859 – делтата и част от долното течение на [[Амударя]] до [[Нукус]], а през 1863 – средното течение на [[Сърдаря]] на протежение от 807 км. <br />

През 1864 Бутаков се завърнал в [[Петербург]] и продължил службата си в Балтийския флот. На 15 октомври 1867 бил произведен в контраадмирал, а след това командвал ескадра в [[Средиземно море]].<br />

За изследванията си на Аралско море бил избран за почетен член Берлинското географско дружество, а Лондонското географско дружество през 1867 му връчило златен медал.<br />

През есента на 1868 Бутаков сериозно заболял, отишъл на лечение в чужбина и на 11 юли 1869 починал в Швалбах, Германия на 53 годишна възраст.<br />