Станислав Сташиц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Махане на интервали |
м Махане на <br/> |
||
Ред 1:
[[Image:Stanislaw Staszic.jpg|thumb|250px|right|Станислав Сташиц
(портрет от Франтишек Соболевски - 1826))]] '''Станислав Сташиц''' (на [[полски]] ''Stanislaw Staszic'') ([[6 ноември]] [[1755]] - [[20 януари]] [[1826]]) полски философ, учен, писател, меценат.
Роден в град [[Пила (град)|Пила]], [[Великополско войводство]] в буржуазно, католическо семейство. Учи във [[Франция]] и [[Германия]] и пътува много из [[Европа]]. По време на Четиригодишния сейм издига глас за реформи и поддържа Майската конституция от 1791. След последния раздел на [[Реч Посполита]] се посвещава на работа по подобряване на стопанското развитие на полските земи.
От 1789 до 1805 изследва район с площ около 1,1 млн. км<sup>2</sup> – от [[Балтийско море]] до [[Дунав]] и от 16º и.д. до [[Днепър]], в резултат на което през 1815 издава карта на изследвания район.
Картира целите [[Карпати]] (1500 км), в т.ч. [[Карпати|Малките Карпати]] (761 м, северно от [[Братислава]]), [[Карпати|Белите Карпати]] (568 м), [[Мала Фатра]] (1711 м), [[Татри|Високите Татри]] (2563 м), [[Татри|Ниските Татри]] (2045 м), [[Словашки Рудни планини|Словашките Рудни планини]] (1480 м), възвишенията между реките [[Ваг]] и [[Грон]] (леви притоци на [[Дунав]]), планината [[Бюк]] (957 м, в [[Унгария]]), Високите Бескиди (1725 м), Ниските Бескиди (1001 м) и Бешчадите (1335 м).
В [[Карпати|Източните Карпати]] на картата се появяват хребетите [[Карпати|Лесисти Карпати]] и [[Келиман]]. Картира и части от [[Карпати|Южните Карпати]] (270 км), в т.ч. [[Фегераш]] (2543 м) и Банатските планини. Между 46 - 47º с.ш. и 22 - 24º и.д. окунтурява планината [[Апусени]] (Западно-Румънски планини, 1848 м) и [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]] между тях и [[Карпатите]]. <br />▼
Между [[Карпатите]] и [[Дунав]] отделя редица орографски единици – Малката Среднодунавска равнина, възвишението Пилиш (757 м, в „коляното“ на Дунав), Голямата Среднодунавска низина (Унгарската Пуста, Алфьолд). <br />▼
▲В [[Карпати|Източните Карпати]] на картата се появяват хребетите [[Карпати|Лесисти Карпати]] и [[Келиман]]. Картира и части от [[Карпати|Южните Карпати]] (270 км), в т.ч. [[Фегераш]] (2543 м) и Банатските планини. Между 46 - 47º с.ш. и 22 - 24º и.д. окунтурява планината [[Апусени]] (Западно-Румънски планини, 1848 м) и [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]] между тях и [[Карпатите]].
В Полша на неговата карта се появяват възвишения между [[Балтийско море]] и река [[Нотец]], [[Малополско възвишение|Малополското възвишение]] (18 - 20º и.д.), Свентокшиското възвишение (611 м). <br />▼
На югозапад, в пределите на [[Украйна]] – [[Волино-Подолското възвишение]] (24 - 30º и.д.), на изток – [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]] (323 м), на юг – Бесарабското възвишение (408 м), покрай [[Черно море]] – Причерноморската низина. Извършва над 2200 инструментални измервания на височините, отразени на неговата карта.<br />▼
▲Между [[Карпатите]] и [[Дунав]] отделя редица орографски единици – Малката Среднодунавска равнина, възвишението Пилиш (757 м, в „коляното“ на Дунав), Голямата Среднодунавска низина (Унгарската Пуста, Алфьолд).
▲В Полша на неговата карта се появяват възвишения между [[Балтийско море]] и река [[Нотец]], [[Малополско възвишение|Малополското възвишение]] (18 - 20º и.д.), Свентокшиското възвишение (611 м).
▲На югозапад, в пределите на [[Украйна]] – [[Волино-Подолското възвишение]] (24 - 30º и.д.), на изток – [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]] (323 м), на юг – Бесарабското възвишение (408 м), покрай [[Черно море]] – Причерноморската низина. Извършва над 2200 инструментални измервания на височините, отразени на неговата карта.
В резултат от повече от 15-годишните изследвания се появява труда му ''„O zemiorodztwie Karpatow i innych gor i rownin Polski”, Warszawa, 1955''. Изработва и първите геоложки карти на части от [[Полша]].
| |||