Разлика между версии на „Фьодор Литке“

50 байта изтрити ,  преди 9 години
м
Махане на <br/>
м (Махане на интервали)
м (Махане на <br/>)
== Биография ==
=== Ранни години ===
Роден в Петербург в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. Още на 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му.<br />
 
През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на Фьодор Литке. През 1812 Сулменев ходотайства пред военно-морския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при [[Данциг]] Фьодор Литке е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин - мичман.
 
==== Второ околосветско плаване 1826-1829 ====
[[Файл:Litkemap.jpg|thumb|500 px|Плаването на Ф. П. Литке на кораба «Сенявин» през 1826—1829]]
От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване. <br />
 
На 14 януари 1828 в [[Каролински острови|Каролинските о-ви]] изследва о-вите [[Сенявин (острови)|Сенявин]] и вторично открива остров [[Понапе]] (6º 53` с.ш., 158º 15` и.д., най-големия в групата) и атолите [[Пакин]] (7º 04` с.ш., 157º 49` и.д.) и [[Ант]] (6º 47` с.ш., 158º и.д.). На 24 януари третично открива атола [[Нгатик]] (5º 50` с.ш., 157º 15` и.д.), а през март – атолите [[Сатавал]] (Такер, вторично, 7º 20` с.ш., 147º 10` и.д.), [[Олимарао]] (7º 40` с.ш., 145º 50` и.д.), [[Ифалик]] (вторично, 7º 15` с.ш., 144º 30` и.д.), [[Елато]] (вторично, 7º 30` с.ш., 146º 15` и.д.) и [[Еаурипик]] (6º 40` с.ш., 143º 10` и.д.). Изследва [[Каролински острови|Каролинските]] и [[Мариански острови|Марианските о-ви]] и о-вите [[Бонин (острови)|Бонин]]. <br />
 
През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на [[Камчатка]]. Изследва южните брегове на п-ов [[Чукотка]] от Мечигменския залив (172º 30` з.д.) на изток до залива Кръст (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока [[Сенявин (проток)|Сенявин]] (64º 50` с.ш., 172º 35` з.д., отделящ островите Аракамчечен и Итигран от континента.
 
=== Следващи години ===
Веднага след завръщането си от околосветското си плаване Литке е произведен в капитан 1-ри ранг (като е прескочен капитан 2-ри ранг). През 1829 е избран за член-кореспондент на Петербургската Академия на науките и получава място като преподавател в катедрата по навигация. Едновременно с това подготвя и издава втората си книга посветена на околосветското му плаване.<br />
 
През 1830 е командир на учебна ескадра в [[Атлантическия океан]], включваща три кораба фрегатите "Анна" и "Принц Орански" и брига "Аякс".<br />
 
През 1832 е награден с орден "свети Владимир" 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от [[Данциг]] по река [[Висла]] за действащата руска армия в [[Полша]].
На 1 февруари 1832 е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император [[Николай І]], бил назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарал 16 години, до 1848.<br />
 
През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели е основател на Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке - вице-президент (1845-1865).<br />
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на [[Ревел]] (сега [[Талин]] - столица на [[Естония]]).<br />
 
По време на Кримската война 1853-1856 Литке организира отбраната на Финския залив от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.<br />
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 - вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на ревелското пристанище и военен губернатор на [[Ревел]] (сега [[Талин]] - столица на [[Естония]]).<br />
От 1864 до смъртта на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомога за разшряване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в Павловск, увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..<br />
 
По време на Кримската война 1853-1856 Литке организира отбраната на Финския залив от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.<br />
 
От 1864 до смъртта на 8 октомври 1882 е президент на Руската Академия на науките, като спомога за разшряване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в Павловск, увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия..<br />
 
През 1866 "за дълговремена служба, изпълнения на особено важни поръчения и научни трудове, добили европейска известнот" му е присвоена титлата граф.
 
108 034

редакции