Ефрем: Разлика между версии

Убиецът на Сюлейман бил настигнат от българското население в местността близо до Конаците към връх Шапка и бил убит. До 1913 г. преди разоряването на селото всеки, който минавал през това място, хвърлял камък и казвал: „на'темате” (анатема). Постепенно там се издигнала грамада от камъни, израз на народното проклятие. След като било преустановено помохамеданчването, населението от околните махали се успокоило, прибрало се в местността Сачака и така се образувало голямото с. Сачанли. С дадените му права били гарантирани животът, имотът и честта на хората. Когато турците завладели българските земи на Балканския полуостров през втората половина на XIV в., те заварили тук кораво българско население. Селото може би е променяло мястото си (Селището, Калината, Райково селище и пр.), или пък от тези различни поселения се е образувало новото с. Сачанли, но това не е така важно. Важното е, че жителите му са били заселени вероятно още с идването на славяните на Балканския полуостров. В подкрепа на това твърдение е. и фактът, че по време на византийското робство в пространството от Адриатика до Цариград е имало много селища и местности, които носят български имена. В полза на твърдението говори и обстоятелството, че когато воювал в тези земи, Калоян се опирал на местното славянско население. [6] Летописецът на IV кръстоносен поход, Бонифаций Монфератски, загинал в южните Родопи, е убит от „местните българи” (les bougres de la terre), които били участвувалиучаствали и във въстанието против Византия. Убийството станало, както се изразява Жофроа дьо Вилардуен, „в Месинополската планина”, или както сега бихме казали — в Гюмюрджинската планина, понеже Месинопол бил град на 5-6 км западно от Гюмюрджина. [7] В такъв смисъл пише и французинът Бертран-дон де ла Брокиер през 1433 г., който минал през план ната от Гюмюрджина за Фере. 8 Да прибавим и писаното от Евлия Челеби в средата на XVII в.: „В околиите Макри и Фере не говорят гръцки ... Всички се обличат с бели аби и кебета. Мъчни кяфири са!”, [9] т. е. били са, бихме казали, белодрешковци и упорити, каквито си бяха българите в Южните Родопи и до 1912 година. Н е приемливо изказваното в нашата литература мнение, че българите в с. Сачанли били пришълци от Радомирско или Казанлъшко, защото мъжете в с. Сачанли до скоро носели бели беневреци. [10] Бяла носия са носели славяните и в много други краища. С право Разбойников казва, че белите грижове от носиите на българите от Беломорска Тракия и Родопите са заблуждавали мнозина повърхностни наблюдатели — да виждат в тях „шопски” следи и оттук да правят несъстоятелни заключения и изводи.