Разлика между версии на „Рутенски език“

м
Правопис
м (Правопис)
&nbsp;[[Славянски езици|Славянски]]<br/>
&nbsp;&nbsp;[[Източнославянски езици|Източнославянски]]<br/>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;'''СтаробелорускиСтаробеларуски''' '''Староукраински'''
|-
! colspan="2" bgcolor="lawngreen" | Кодове на езика
|}
 
'''СтаробелорускиСтаробеларуски''', '''староукраински''', '''западноруски''' или '''рутенски език''' (на беларуски ''Старабеларуская мова'', на украински ''Староукраїнська мова'') е бил [[Източнославянски езици|източнославянски език]] с историческо значение. Той се е говорел след 1569 в източните славянски територии на [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]].
 
Произхождащ от [[староруски език]], старобелорускистаробеларуски е прародителят на съвременния [[Белоруски език|беларуски]]. Понякога дори е наричан „западно руски“ (на руски ''западнорусский язык''). Тъй като рутенският винаги е бил, така да се каже, [[Диглосия|разговорна, непрестижна]] противоположност на [[Църковнославянски език|църковнославянския език]], той е бил и все още е наричан често ''проста(я) мова'' (буквално „прост език“).
 
===Раздалечаване между книжовния СтаробелорускиСтаробеларуски и книжовния Староруски===
Когато [[източна Европа]] постепенно се освободила от [[Монголско нашествие в Русия|„татарското иго“]], се появили четирима принца, които приели титлата [[велик княз]]. Двама от тях започнали да събират източнославянските територии: единят в [[Москва]], другият във [[Вилнюс]]. В резултат на тези дейности се появили две предимно източнославянски държави, [[велико московско княжество|Великото московско княжество]] (на руски ''Великое Княжество Московское''), което накрая се разгърнало в Руската Империя, и [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]] (на старокнижовен литовски ''Didi Kunigiste Letuvos'', на беларуски ''Вялікае Княства Літоўскае'', на украински ''Велике князівство Литовське''), което заемало грубо казано земите на съвременен [[Беларус]], [[Украйна]] и [[Литва]], а по-късно се съединило с [[Полша]], за да образува [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]]. От езикова гледна точка двете държави продължили да използват местните разновидности на книжовния език на Киевска Русия, но заради огромното влияние на полския на запад и на църковнославянския на изток те постепенно израснали в два различни книжовни езика: рутенски в Литва и Жечпосполита и [[История на руския език|(старо)руски]] в Московското княжество. И двата са се наричали ''Руский'' Ruskij или ''Словенский'' (Славявнски), само когато е имало нужда от разграничаване между книжовния език на Московската държава и този на Литва, първият се е наричал ''Московский'' „Руски“ (и рядко вторият ''Литвинский'' „Литовски“).
 
 
===Продължително полско влияние===
След сключването на [[Люблински съюз|люблинския съюз]] южните територии на Великото литовско княжество (грубо днешна Украйна) попаднали под директното управление на полската корона, докато северните (грубо Беларус и Литва) запазили известна автономия. Това породило също така разлики, засягащи положението на старобелорускиястаробеларуския като [[официален език]] и интензивността на полското влияние върху него. Обаче в двете части на княжеството, населявани от източни славяни, старобелорускиятстаробеларуският си останал [[лингва франка]], но и в двете той все повече и повече бил изместван от полския в областта на литературата, религиозната полемика и официалните документи.
 
===Нови национални езици===
С настъпването на [[Романтизъм|романтизма]] през началото на деветнадесети век на бял свят се появили литературният беларуски и литературният украински, и двата произлезли от говоримите народни диалекти и двата малко повлияни от литературния рутенски. Междувременно [[Руски език|руският]] съхранил известна част от църковнославянската лексика, така че в днешни дни най-поразителните лексикални различия между руския от една страна и белорускиябеларуския и украинския от друга са много по-големият дял на думи от църковнославянски произход в първия и на такива от полски в другите два.
 
Отцепването на дъщерните езици от книжовния старобелорускиястаробеларуския може веднага да бъде доказано чрез новосъставените [[Белоруска азбука|беларуски]] и [[Украинска азбука|украински]] [[правопис]].
 
Скъсването с литературната традиция е било особено драстично в белорускиябеларуския: В [[Жечпосполита]] [[Полски език|полския]] съвсем бил изместил рутенския в областта на администрацията и литературата. Освен това през продължилата тринайсет години война с [[Руско царство|Руското царство]] (1654-1667) около 50% от белоруското население (или рутенците от [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]]) било избито и [[страна]]та била опустошена. Градовете и цялата образователна система били унищожени. След това белорускиятбеларуският се запазил само като говорим селски език без почти никаква писменост чак до средата на деветнайсети век.
 
За разлика от беларусите и източните украинци западните украинци, които се случили да живеят в [[Австро-Унгария]], запазили не само названието ''рутенски'', но и много повече от църковнославянските и полските елементи в рутенския. Те понякога са наричани с тяхното родно име, [[русини]].
108 034

редакции