Задбалкански котловини: Разлика между версии

За формирането на климата в Задбалканските котловини оказва значително влияние не само надлъжното негативно морфографско изражение на нейната област, локализацията и орографската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на &Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествените показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини. В Карнобатската задбалканска котловина се наблюдава преходно континентален климат.

Режимът на реките и величината на модула на оттока в Задбалканските котловини в значителна степен са повлияни от климатичните условия, режима и количествените показатели на климатичните елементи, особеностите на геоложката основа, релефа и спецификата на почвената и растителната покривка. Реките в Карнобатската котловина се формират под силното влияние на течните валежи. Техният режим представлява отражение на годишното разпределение на валежите и режима на изпарението. Режимът на реките в Задбалканските котловини е значително нарушен от пряка-та и косвената стопанска дейност на човека. Освен чрез построените хидротехнически и енергийни съоръжения, чрез провеждането на изкуствено напояване или хигиенизирането на селищата и за задоволяване нуждите на промишлеността, нарушав-нето на режима на реките в областта се определя и от обезлесените опороени райони, и от широкия обхват на обработваемите рекиземи.

Характерът на растителността в областта на Задбалканските котловини и нейното географско разпространение се обуславя от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Неоспорими исторически данни свидетелствуват, че в миналото, през XVI и XVII в., областта на Задбалканските котловини е била покрита с добре развита горска и тревна растителност. С течение на вековете успоредно с разширяване обхвата на обработваемите земи все повече се стеснявал ареалът на естествената горска и тревна растителност. Използуването на горските ресурси за добив на дървени въглища е една от съществените причини за оредяването, а на места и за пълното унищожаване на горската растителност в областта. Към всички тези причини следва да се добавят и примитивното животновъдство, и провежданата в миналото прекомерна паша на добитъка. За отрицателната намеса на човека по отношение на горската растителност в Задбалканските котловини свидетелствуват уединените, малки по площ дъбови, брястови и орехови гори. Обикновено следите от естествената растителност в Задбалканските котловини се наблюдават покрай реките. Те са представени от влаголюбиви горски видове — върби, тополи и елша, а върху оцелелите ливадни площи се установява и наличието на редица естествени тревни растения. Тук върху по-сухите отцедни места се наблюдават уединени или групирани дървета от дъб и полски бряст. Във фаунистично отношение областта на Задбалканските котловини заема преходно положение между Стара планина и Средногорието. От дребните бозайници тук широко разпространение имат гризачите. Разпространени са влечугите, земноводните и се наблюдава сравнително разнообразен птичи свят. Рибната фауна е представена от харaактернитехарактерните за страната речни видове, а насекомите показват значително разнообразие.