Разлика между версии на „Електронна поща“

== Начин на работа == по ен:
м (Външни препратки)
(== Начин на работа == по ен:)
 
През 1977 година е публикуван [[RFC 733]], първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите [[TCP/IP]], основата на съвременния Интернет. През 1982 година <nowiki>RFC 733</nowiki> е заменен от новия стандарт за електронна поща [[RFC 822]], в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на [[домейн]]и. По същото време е издаден и [[RFC 821]], дефинирайки протокола [[SMTP]], насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 80-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.<ref name="Crocker"/>
 
== Начин на работа ==
Схемата вдясно показва обичайната поредица от събития,<ref>{{cite web | title = How E-mail Works | publisher = howstuffworks.com | year = 2008 | url = http://www.webcastr.com/videos/informational/how-email-works.html | lang = en}}</ref> когато потребител (Alice) изпраща съобщение по електронната поща със своя [[клиент за електронна поща]] (MUA). Тя попълва [[имейл адрес]]а на получателия и натиска бутона за изпращане.
<span style="float:right">[[Файл:email.svg|400п|Как работи електронната поща]]</span>
# Клиентът преобразува съобщението във формата на електронната поща и използва протокола [[SMTP]], за да го изпрати на локалния [[пощенски сървър]] (MTA), в този пример - <tt>smtp.a.org</tt>, поддържан от [[интернет доставчик]]ът (ISP) на изпращача.
# Сървърът намира адреса на получателя, дефиниран от протокола SMTP protocol, в този пример - <tt>bob@b.org</tt>. Интернет имейл адресите са низове от вида <tt>localpart@exampledomain</tt>. Частта преди знака @ е локалната част на адреса, много често потребителското име на получателя, а частта след знака @ е името на неговия [[домейн]]. Пощенският сървър на изпращача отделя името на домейна, за да определи абсолютното име на домейна на пощенския сървър на получателя в рамките на [[Domain Name System|системата от имена на домейни]] (DNS).
# [[DNS сървър]]ът за домейна <tt>b.org</tt>, <tt>ns.b.org</tt>, отговаря с [[MX запис]], съдържащ пощенските сървъри в домейна, в примера - <tt>mx.b.org</tt>, сървър, поддържан от интернет доставчика на получателя (Bob).
# <tt>smtp.a.org</tt> изпраща съобщението на <tt>mx.b.org</tt>, използвайки протокола SMTP, а той от своя страна го поставя в пощенската кутия на получателя.
# Когато получателят провери входящата си поща със своя клиент за електронна поща, той прочита съобщението от пощенския сървър, използвайки протокола [[POP3]].
 
Описаната поредица от събития е валидна за повечето потребители на електронна поща. В същото време съществуват много други възможности и усложнения при предаването на съобщенията:
* Изпращачът и получателят могат да използват клиенти, свързани с корпоративна система за електронна поща, като [[Lotus Notes]] или [[Microsoft Exchange Server]]. Тези системи често имат свой вътрешен формат на съобщенията и клиентите им контактуват със сървъра със специфичен за приложението затворен протокол. Сървърът, от своя страна, изпраща и получава съобщения през Интернет чрез специален шлюз, който ги трансформира в стандартните за Интернет формати.
* Възможно е изпращачът или получателят да нямат клиент за електронна поща на своя компютър, а да използват [[уеб поща]].
* Компютърът на изпращача може да използва собствен пощенски сървър, при което се избягва трансферът от точка 1.
* Получателят може да прочете съобщението по различни начини, например с помощта на протокола [[IMAP]], направо в пощенския сървър <tt>mx.b.org</tt> или чрез уеб поща.
* Домейните често имат по няколко пощенски сървъра, за да могат да продължат да получават съобщения, дори когато основният сървър не функционира.
 
В миналото много пощенски сървъри приемат съобщения за всеки получател в Интернет, опитвайки се да ги доставят до него. Те играят важна роля в първите години на Интернет, когато мрежовите връзки се относително ненадеждни. Когато даден пощенски сървър не успее да се свърже със сървъра на получателя, той може да се опита да достави съобщението на такъв отворен сървър, по-близък до крайния получател, който от своя страна има по-добри шансове да се свърже с него в по-късен момент. Този механизъм на предаване се оказва силно уязвим за разпространение на [[спам]], поради което днес приложението му е ограничено.
 
== Бележки ==