Заговор на Катилина: Разлика между версии

След това, към края на [[66 пр.н.е.]], се образува заговор с цел, анулирванетоанулирането на изборите да е невалидно. Историчността на този така наречен ''Първи заговор на Катилина'' е несигурна. За участници изворите посочват двамата сменени консули Автроний Пет и Корнелий Сула и [[Гней Калпурний Пизон]], [[Гай Корнелий Цетег]], [[Луций Варгунтей]], както и Катилина. Сред подбудители се замесват също [[Марк Лициний Крас|Крас]] и [[Цезар]].

Едва през [[63 пр.н.е.]] Катилина има право да кандидатства за позицията консул и губи на изборите. Започва да планира [[държавен преврат]], като се оповавауповава на недоволните, задлъжнялизадлъжнели сулански [[ветерани]] и многото национализирани земеделци от [[Луций Корнелий Сула |Сула]].

Катилина е в Рим и предлага да получи доброволен домашен арест. Само [[Марк Метел]] приема неговото предложение.

В дома на [[Марк Порций Лека]] през нощта на 5 към 6 ноември се състои събиране на заговорниците, за да решат по-нататъшните си действия. Луций Варгунтеий и Гай Корнелий, сенатор и конник, трябва да посетят Цицерон на 7 ноември сутринта и го убият, за да превземат града в свои ръце. Катилина планува веднага след убийството на Цицерон да тръгне към Манлий. Атентатът не успява, понеже Фулвия съобщава отново за плановете им на Цицерон.

Цицерон свиква сенатаСената на сутринта на 7 ноември под голяма охрана в ''храма на Юпитер'', за да докладва за новото положение и накара сенаторите най-после да вземат решителни решения.

Катилина предлага при негативен резултат да отиде в екзилизгнание. Цицерон се опитва чрез остри нападки в първата си реч срещу Катилина да го ядоса и накара доброволно да напусне града, което успява още на същия ден.

Катилина, е обявен в средата на [[ноември]] заедно с [[Гай Манлий|Манлий]] за държавен враг ''(hostis),'' вече не е в Рим, но заговорниците, които оставя се намират още в града. Понеже против тях освен заподозрениеподозрение нищо друго няма, са и по-нататък дебнеща опасност.

Плановете на Катилина се объркват, когато посланици на галските [[алоброги]] се обръщат с информация към консула, че заговорниците ги молят за помощ. Цицерон употребява тогава хитрост, за да има доказателства. Алоброгите трябва да измолят от заговорниците писмена декларация за наградата, която ще трябва да получат за едно тяхно участие. Документите наистина са издадени и от двамата претори [[Луций Валерий Флак (претор)|Луций Валерий Флак]] и [[Гай Помптин]] през нощта към 3 декември на [[Милвийски мост]] хванати. Скоро след това арестуват заговорниците [[Публий Габиний Капито]], Стацилий, [[Гай Корнелий Цетег (сенатор)|Цетег]], [[Публий Корнелий Лентул Сура|Лентул]] и Марк Цепарий. Цицерон свиква най-бързо Сената на сутринта на 3 декември в ''храма на Конкордия'', за да покаже на сенаторите тези доказателства, като отваря и чете хванатите писма, в които стоят имената на заговорниците, пред техните очи.

Много от сенаторите протоколират заседанието и изказванията на заловените заговорници. Вечерта Цицерон запознава Народното събрание с резултатите на заседанието чрез своята трета Каталинска реч. Следващия ден, на 4 декември, сенатътСенатът се съвещава по-нататък. По времето на това заседание се появяват слухове, че [[Крас]] или [[Цезар]] са скритите мъже на заговора. Това се оказва обаче безосновно.