Атеизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 7:
== История на атеизма ==
[[Файл:1922 Bezbozhnik magazine cover.jpg|мини|ляво|„Безбожник“, 1922 г.]]
Въпреки че атеизмът се появява в края на 16-ти век във Франция,<ref name="Golding">Rendered as ''Athisme'': {{cite book |last=Golding |first=Arthur |coauthors=[[Philip Sidney]] |authorlink=Arthur Golding |title=[[Philippe de Mornay|Mornay's]] Woorke concerning the Trewnesse of the Christian Religion, written in French; Against Atheists, Epicures, Paynims, Iewes, Mahumetists, and other infidels |publisher=London |year=1587 |pages=xx. 310 |quote=Athisme, that is to say, vtter godlesnes.}} Translation of ''De la verite de la religion chrestienne'' (1581).</ref> негови наченки и идеи могат да се открият още в античността. Дефиницията на атеизма се променя с времето в зависимост от историческата перспектива. В древността думата атеизъм е имала съвсем различен смисъл. За гърците, живели от 400 до 200 г. пр. н. е., атеисти са били евреите, които вярвали само в един Бог. Подобно на тях и първите мюсюлмани, които вярвали само в [[Аллах]], били наричани атеисти. Техните предшественици, точно като гърците, винаги търсели подкрепата на много различни божества. Гръцият философ [[Диагорас]] е известен като „първият атеист“<ref>[[Friedrich Solmsen|Solmsen, Friedrich]] (1942). ''[http://books.google.com/books?vid=0blEqYn0npw5h4r_qPHc_fk&id=rLASAAAAIAAJ&pgis=1 Plato's Theology]''. Cornell University Press. p 25.</ref> Демокрит също се опитва да обясни света само с [[материализъм]], без никакви духове и мистицизъм. [[Епикур]] не се съгласява с много религиозни доктрини като например задгробен живот и личен бог и също обяснява света на базата на материзлизма.
По време на [[Средновековие]]то религията, [[теология]]та и [[метафизика]]та са доминиращи в обществото. Ренесансът връща [[скептицизъм|скептицизма]] и свободната мисъл. Личности като [[Леонардо да Винчи]] и [[Франсоа Рабле]] са едни от видните критици на религията. През 17-ти и 18-ти век този критицизъм се засилва. През 19-ти век, понякога наричан век на атеизма, атеистите дават своя принос за социалната и политическа революция, подпомагайки бунта от 1848 година и слагат началото на международно социалистическо движение.
[[Лудвиг Фойербах]], [[Карл Маркс]], [[Фридрих Ницше]] са само част от многобройните немски философи, които отричат божественото начало и остават критични към религията.
През 20-ти век се ражда така наречения нов атеизъм. Той се разпространява в много общества. Атеизмът е заложен в други, много по-общи философски течения като [[нихилизъм]], [[екзистенциализъм]], [[анархизъм]], [[марксизъм]], [[феминизъм]], както и в научните и рационални движения. През 21-ви век едни от най-видните атеисти са [[Ричард Докинс]], [[Бил Мар]], [[Кристофър Хитчънс]], които са световноизвестни с книгите си, филмите си или идеите си.
Проучване, направено през 2010 година показва, че атеистите и агностиците имат много повече познания по отношение на религията, отколкото вярващите. Те имат по-висок резултат от последователите на католическата или протестанска вяра. Само мормоните и евреите вярващи имат почти същите резултата като невярващите.<ref name="religion knowledge">{{cite news|last=Landsberg|first=Mitchell|title=Atheists, agnostics most knowledgeable about religion, survey says|url=http://www.latimes.com/news/nationworld/nation/la-na-religion-survey-20100928,0,3225238.story?sid=294&nid=23170009&cid=16686&scid=-1&ith=1&title=Nation|newspaper=Los Angeles Times|date=28 September 2010}}</ref>
== Атеизъм и агностицизъм ==
[[Файл:Ariane Sherine and Richard Dawkins at the Atheist Bus Campaign launch.jpg|мини|300п|[[Ричард Докинс]] на фона на автобус на който пише:''По всяка вероятност Бог не съществува. Затова спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота.'']]
Атеизмът се разграничава от [[агностицизъм|агностицизма]] главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от [[съзнание]]то действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия [[разум]]. Терминът агностицизъм е въведен от [[Томас Хъксли]] през [[1869]] г. Понятието обаче съществува от дълго време: философското и теологическото виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. Терминът се използва и за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от [[гръцки език|гръцките]] ''а'' (не) и ''гносис'' (знание).
== Атеизъм, морал и етика ==
За атеизма [[морал]]ът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава [[етика]], основана на [[свобода|свободен]] и рационален избор е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“).
Тъй като атеизмът не признава религиозните норми като източник на морал, често атеистите са обвинявани в аморалност. Според последните един морален и нравствен човек постъпва правилно доброволно, по вътрешна необходимост и убеденост, а не по заповед на Бог<ref>http://hpsy.ru/script/golink.php?id=126 Франкл В. Человек в поисках смысла: Сборник: Пер. с англ. и нем./Общ. ред. Л. Я. Гозмана и Д. А. Леонтьева; вст. ст. Д. А. Леонтьева. — М.:Прогресс,1990. — 368с: ил. — (Б-ка зарубежной психологии)</ref>, и не с цел да избегне страшното наказание. Според атеистите не атеизмът, а религията подтиква към насилие, особено срещу тези от друга вяра.<ref>{{cite book|автор =Хитченс, К.|част = Religion kills|title = God is not great|година = 2007|isbn = 0-446-57980-7}}</ref><ref>[http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/VV_EH12W.HTM В. П. Эфроимсон РОДОСЛОВНАЯ АЛЬТРУИЗМА (Этика с позиций эволюционной генетики человека)]</ref><ref>http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/ECCE/ VV_EH4_W.HTM В. Р. Дольник Этологические экскурсии по запретным садам гуманитариев, ж-л ПРИРОДА № 1, 1993</ref><ref>''Эфроимсон В. П.'' [http://www.zipsites.ru/psy/psylib/info.php?p=3232 Генетика этики и эстетики]</ref>
== Степен на образование, IQ и атеизъм ==
Публикуваната статистика през 1998 година в списанието ''[[Nature]]'' показва, че процентът на вярващите в Бог или задгробен живот в САЩ е минимален сред членовете на Националната академия на науките - само 7 % от интервюираните в сравнение с 85 % от цялото население.<ref>{{cite journal |title=Correspondence: Leading scientists still reject God |last=Larson |first=Edward J. |coauthors=Larry Witham |year=1998 |journal=Nature |volume=394 |issue= 6691 |pages=313}} Доступно на сайте [http://www.stephenjaygould.org/ctrl/news/file002.html StephenJayGould.org], в архиве [[Гулд, Стивен Джей|Стивена Джея Гулда]]. Проверено [[17 декември]] [[2006]] г.</ref> Като цяло тенденцията е на намаляване на броя на вярващите с увеличаване на образованието.<ref>{{cite book
| last =Shermer
| first =Michael
| authorlink =Michael Shermer
| coauthors =
| title =How We Believe: Science, Skepticism, and the Search for God
| publisher =William H Freeman
| date =1999
| location =New York
| pages = pp76–79
| url =
| doi =
| id =ISBN 0-7167-3561-X }}</ref>
Тази тенденция е забелязана в 39 изследвания, проведени между 1927 и 2002 г.<ref>Bell, Paul. «Would you believe it?» ''Mensa Magazine'', UK Edition, Feb. 2002, С. 12-13.</ref> Има корелация и между коефициентът на интелигентност и образованието и тя също е обратна - колкото по-голям е интелектът, толкова по-малка е религиозността.<ref>{{cite book
| last =Argyle
| first =Michael
| title =Religious Behaviour
| publisher =Routledge and Kegan Paul
| date =1958
| location =London
| pages = 93–96
| isbn = 0-415-17589-5 }}</ref> Отрицательната кореляция между IQ и религиозност е отбелязана и в изследванията на Каназава.<ref>[http://www.physorg.com/news186236813.html Intelligent people have 'unnatural' preferences and values that are novel in human evolution] // American Sociological Association, February 24, 2010</ref>
В Русия са получени подобни резултати. Сред тези с висше образование за православни се считат 52 %, сред тези със средно образование — 67 %, с незавършено средно — 88 %<ref>http://www.rusk.ru/monitoring_smi/2009/12/18/religioznost_v_rossii_i_peterburge/</ref><ref>Lehrer, E.L. (2004). «Religiosity as a Determinant of Educational Attainment.» ''Review of Economics of the Household'' 2:205.</ref><ref>Sherkat, D.E. ''[http://religion.ssrc.org/reforum/Sherkat/ Religion and Higher Education: The Good, the Bad, and the Ugly]''. Social Science Research Council: 6 Feb. 2006. Проверено [[16 юни]] [[2007]] г.</ref>
== Атезизмът по света ==
Line 23 ⟶ 61:
* [[Есхатология]]
* [[Забавна Библия]]
== Източници ==▼
<references />▼
== Външни препратки ==
* [http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_225_report_en.pdf Социални ценности, наука и технологии. Изследването Eurobarometer Poll 2005.]
* [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2009/02/20/678639_osobenosti_na_bulgarskite_nacionalni_cennosti/ "Европейско изследване на ценностите" на Българска социологическа асоциация, 2009.]
▲== Източници ==
▲<references />
[[Категория:Религиозни системи]]
| |||