Авария в мина Сан Хосе (2010): Разлика между версии

'''Миньорската авария в Копиапо''' през [[2010]] годинаг. е индустриална [[авария]], при която мината Сан„Сан ХосеХосе“ за добиване на [[злато]] и [[мед (метал)|мед]] в [[Чили]] се срутва на 5 август 2010 годинаг. и 33 миньори са затрупани под земята. Тридесет и тримата миньориМиньорите остават живи и прекарват 69 дни под земята, което представлява рекорд.

Спасителната операция започва на следващия ден, но миньорите са открити 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор започва на [[12 октомври]] [[2010]] г. в 23:55 часа местно време, като спасителната капсула достига повърхността след 16 минути - на 13 октомври в 00.11 ч. На същата дата в 21:55 часа местно време е изваден и последнияпоследният миньор, като с това спасителната мисия приключва успешно.

Чили има дълга традиция в минното дело, което се развива през 20 век и прави от страната световен производител на [[мед (метал)|мед]].

Мината Сан„Сан ХосеХосе“ се притежава от частна компания, която има лоши резултати по безопасност на труда и е допуснала редица аварии с няколко смъртни случаи през последните години. Между 2004 и 2010 г. компанията получава 42 глоби за нарушаване на изискванията за безопасност. При авария през 2007 г. мината Сан Хосе е затворена, след като роднини на загинал миньор осъждат компанията, но мината е отворена отново през 2008 г., въпреки че не отговаря на всички изисквания.

Чилийските миньори в медните мини са едни от най-високо платените миньори в Южна Америка. Въпреки, че този инцидент повдига доста въпроси за сигурността на мините в Чилистраната, сериозните аварии в големите мини, собственост на държавната компания [[Codelco]] или на международните компании, са рядкост. Малките мини, като мината Сан„Сан ХосеХосе“, по принцип имат занижени условия за безопасност.

Срутването става на 5 август 2010 г. в 14:00 ч. местно време по сведения на собствениците на мината. Спасителните действия започват на 6 август. По време на срутването в мината се намират две2 миньорски групи. В резултат на срутването се вдига облак прах, който заслепява много от миньорите за шест6 часа и причинява възпаления на очите им. Първата миньорска група се намира близо до изхода на мината и успява да се спаси веднага без инциденти. Основната група от 33 миньори остава затрупана дълбоко под земята.

Затрупаната група прави опит да излезе през вентилационната шахта, но стълбите, които трябва да се намират там съобразно изискванията за безопасност, липсват, а шахтата впоследствие става неизползваема. Имало е изискване към собствениците да монтират стълби, за да бъде пусната мината отново в експлоатация, след като предишна авария принуждава надзорните власти да я затворят.

Отговорникът на смяната осъзнава тежката ситуация и че спасителната операция ще бъде сложна, ако не и невъзможна. Той събира всички миньори в специалнаспециалнж стаяпомещение, нареченанаречено "убежище", и подготвя хората, и оскъдните хранителни запаси за дълго оцеляване. Опитните миньори са изпратени навън да наглеждатнаблюдават ситуациятаобстановката, а на мъжете с важниполезни умения са дадени ключови роли.

[[Категория:ЕнергетикаИндустриални аварии и катастрофи]]

[[Категория:ГеологияДобивна промишленост]]