Църковнославянски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: lb:Kiercheslawesch Sprooch |
|||
Ред 13:
След [[15 век]] църковнославянският език в Русия се „европеизира“. Той постепенно се разпространява като книжовен език сред редица, предимно източноправославни славянски народи ([[сърби]], [[българи]] и др.), но и в някои неславянски страни ([[Румъния]], [[Литва]]). Във всяка от тези страни, в зависимост от особеностите на местния език, възниква съответната редакция на църковнославянския – [[българска редакция на църковнославянския език|българска]], [[сръбска редакция на църковнославянския език|сръбска]] и т.н. През 18 – [[19 век]] се правят опити църковнославянският език да бъде наложен като книжовен език в [[Сърбия]], [[България]] и др.
През втората половина на 18 век, в периода на [[Просвещение|Просвещението]], в Русия започва да се наблюдава стремеж към налагане на руския език като книжовен. В края на 18 и началото на 19 век влиянието на църковнославянския език рязко намалява и в другите страни, където е използван като книжовен. Функцията му на общославянски книжовен език отпада. По този начин се създават условия за отмирането на църковнославянския език. Въпреки всичко, той остава в употреба за църковни цели и до днес, например при тържествени източноправославни литургии и други случаи.
=== Характерни особености ===
| |||