Приливна сила: Разлика между версии

'''Приливната сила''' е вторичен ефект от [[сила]]та на тежестта ([[гравитация]]та) и е причина за [[прилив]]ите. Тя възниква, тъй като гравитационното [[поле (физика)|поле]] не е постоянно по диаметъра на едно тяло. Когато едно тяло е под въздействиета на гравитацията на друго тяло, поелтополето може да се мени значително между близката и далечната страна на тялото. Това предизвиква напрежения в тялото и може да го деформира или даже да го разруши. Такива напрежения няма, ако гравитационното поле е еднородно, тъй като едно еднородно поле карадействува еднакво всички части на тялото даи сеги ускорятускорява заедноеднакво в една и съща посока и с една и съща скорост.

На изображението се вижда [[Шумейкър-Леви 9 (комета)|Кометата Шумейкър-Леви 9]] след разрушаването й под въздействието на приливните сили на Юпитер. Кометата е падала върху Юпитер и части от нея, най-близки до Юпитер, са паднали с по-голямо ускорение пордаипоради по-голямата сила на тежестта. От гледна точка на наблюдател, намиращ се на кометата, би изглеждало, че предните части се отделят в посока напред, а задните части — в посока назад. В действителност всички части от кометата се ускоряват към Юпитер, но с различна скорост.

В случай на елстична сфера ефектът на една приливнаприливната сила е да деформира формата на тялото без промяна в обема. Сферата става [[елипсоид]] с две изпъкналости, сочещи към и в противоположна посока от другото тяло. Това всъщност става със земните океани. Въпреки че Земята не пада по права линия направо към Луната, тя постоянно се ускорява поради притеглянето на Луната, колебаейки се около общия [[център на масите]]. Всички части бнана Земята се ускоряват в отговор на притеглянето на Луната, но за един наблюдател от Земята изглежда, че земният център остава неподвижен, докато водата в океаните се преразпределя, за да образува изпъкналости откъм Луната и на противоположната страна.

Когато едно тяло се върти, докато е изложено на приливни сили, вътрешното триене води до постепенно разсейване на неговата ротационана кинетична енергия на въртене като топлина. Ако тялото е достатъчно близо до централната планета, това може да доведе до въртене, което е приливно съгласувано с движението по орбитата, както е в случая с Луната. Приливното нагряване причинява драматични вулканични ефекти на юпитеровия спътник [[Йо (спътник)|Йо]].